Душата я няма...

[reinbow]

Душата я няма, избяга далече
от твоите лъжи - смъртоносен кинжал...
Изчезвам, потъвам... Няма ме вече...
Предмет съм бездушен и към теб нямам жал...
Омразата страшна ти във мене роди
не разбрал и разбил същността ми.
През мъгла от ненавист гледат твоите очи.
Ти си сляп! И не виждаш страха ми,
и безумния бяг на сърцето
по онази наклонена плоскост любов,
а буря от ярост закрива небето
към теб изгоря и последния мост...
И пресъхна дъжда в бяла зима,
а пък тя се роди  в самота
и адска болка през сърцето премина -
сама съм сред жестока белота...
И само спомени на кръст разпънати,
и само ужаса и мислите за бягството
остават във душата ми прокълната.
Ах, как боли от твоето предателство...

Върви си! Не поглеждай във очите,
че невидяни даже, в тебе ще горят,
ще ти напомнят безпощадно за лъжите,
с които чувствата без милост разпиля...
И щом потърсиш кръст, от който да измолиш
душата грешна в тебе да прости,
ще го откриеш... Ала  там ще видиш
от моето разпятие следи...

[tonnny_bg]

Много е хубаво,мила.Отново си надминала себе си.Поздравления. [bravisimo] :flowers:

[everlasting]

 [heart4] [plqs plqs] [be mine2] мн силен стих, харесва ми... не изневеряваш на стила си :)

[reinbow]

 :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[Gentiana]

Красив стих е изплакала душата ти, мила  [heart__]
Поздрав!!!
[inloveee]

[Ангел Без Крила]

 [bravisimo] [cvetee]

[неотразима_737]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [a taka] [a taka] [cvetee] [cvetee]