Гениално

[English Accent]

Отдавна съм на мнение, че жените са по-умни от мъжете. Това си е факт, но някои мъже са гениални, а това вече плаши всички. Като се позамислиш това е доста забавно, нали?
Вчера беше един необикновен ден (казва го човек, който не е имал обикновен ден от поне три години). Изтеглих 800 кинта от банката, за да си оправя борчовете, да внеса за бригадата и да погуляя. Едно нещо знам и това е, че силата на мъжа идва от ташаците. Братчета, ако ташаците ви не са наред, единствения начин да се оправите е да предизвикате някоя гръмотевица, да изпраскате някоя мацка, да се напиете и така нататък. В компютърния клуб видях дилърчето, върнах му кинтите и с един приятел се напафкахме здраво. Казах му, че ще бия стоп до Ботевград, той ми каза, че съм луд, аз се съгласих и се опитах да направя онази налудничава усмивка, даже казах "Да, да" и кимах като откачен. От клуба до мястото за стоп са поне 3 километра, но аз бях в добро настроение, макар че ме беше хванала параноята от тревата. Крачех по улицата, защото тротоарът беше заледен и си мислех някакви абстрактни неща. По едно време видях бащата на Поля да се задава отдолу. Ужасих се. Помислих си, че ако има едно нещо, което не трябва да правиш, когато си напушен, то това е да не говориш с бащата на някоя бивша. Засмях се, пресякох улицата, прескочих една голяма купчина сняг и влязох в парка отсреща. Хем живот, хем величествен! Баща й не ме видя и продължи нагоре по улицата, а аз надолу. Взех си бира от едно магазинче и гас към Ботевград. Само че точно при поледните блокове на града баща ми ме засече с колата и аз му махнах тъпо, а той вдигна ръце от волана и ми направи някакъв още по тъп жест сякаш, че едновременно се беше възмутил и беше видял извънземно. Заплюх го на ум и продължих. Третата кола ме подмина и спря. Даде на заден. Отворих предната врата и какво да видя- моя приятел Романчето и Шкумбата зад волана. Смеят ми се като варени глави и ме псуват приятелски. Качих се и ги напсувах хубавичко, та всичко да е както трябва. Шкумбата тъкмо си купил кола, затова не можеше да й се нарадва, та я пришпорваше яко. Извадиха някаква трева и ми дадоха да свивам отзад. Не беше лесно, но се справих. Изпушихме я и се пръснахме от смях. На бензиностанцията доста се попсувахме, защото никой не искаше да слезе да плати. Все пак се бяхме напушили и не ни се занимаваше с други хора. Романчето слез и оправи нещата. Бяха тръгнали към София, но решиха да ме метнат до Ботевград, защото съм пич. Супер, аз пък ги почерпих по глътка от бирата ми. За доброто ново време! Оставиха ме на километър от Ботевград. Закрачих в нощта и студа започна да ме стяга в дрехите ми. Параноята ме догони и отново почувствах ташаците си в опасност. Буковски разправяше как душата му била в опасност, аз за ташаците.. Хм все пак си мисля, че на Буковски би му харесало какво казвам. Той ще ми влезе в положението, нали е спал по корем, за да си ги пази. Бях много вдъхновен въпреки всичко, затова си бира от първия магазин, който намерих. Изпих я на една пейка в центъра, където трябваше да ме чака Иво с някакви пичове. Стана ми скучно, затова си взех и 200 грама мента. Бях я преполовил и Иво се появи върху някакво колело. Пичовете с него не бяха никакви пичове, а загубеняци от онези дето все нещо си им виновен. Разказвах им стопаджийски истории и разни лафове, та те останаха доволни. После играхме карти у Иво, изпушихме 4 треви и по някое време съм заспал. Иво ме завлекъл в стаята на сестра си, както стана ясно по- късно. Посред нощ се събудих и се стреснах от непознатата обстановка. Бързо намерих кенефа, пих вода, измих си лицето и зъбите (с паста върху пръста). Легнах си пак успокоен. Веднага заспах, а секунда по- късно лампата светна и някой се изсмя. Подскочих ужасен и видях сестата на Иво на вратата. Тя трябваше да е в София, какво по дяволите прави тук!?
- Здрасти, сладур. Ще убия брат ми утре. Сега кажи кой си ти.
- Труден въпрос. Ще си лягаме ли, мила?
Зад мен имаше томче от Джек Лондон и се направих, че уморен го слагам там и потърках очи сякаш ми се е доспало.
- Ок, леглото е голямо. Не си помисляй нещо, но наистина не ми се занимава с глупости в момента, искам да спя.
- Добре де, е ок.
Обърна се с гръб към мен и си свали сутиена. Навлече някаква тениска и се шмугна под одеалото. Леглото беше прекалено голямо мамка му. Аз пък все си мислех за един бял кон и не успявах да съм остроумен. Засмях се на глас.
- Какво?
Не можеше да й кажа за тъпия кон. Той всъщност въобще не беше тъп де, всъщност можеше да е вълшебен или отвлечен от извънземни, никой не разбра. Преди няколко години с братовчед ми и две момичета се бяхме напили на един паметник, а като тръгнахме да се прибираме ние ходехме отпред. Изведнъж видяхме огромен бял кон, обърнахме се да кажем на момичетата, но те бяха доста изостанали. Обърнахме се отново за да погледаме коня, но него го нямаше. Беше изчезнал ей така. Затичах към мястото на което беше допреди малко и се огледах на всички страни. Коня го нямаше. Не знам защо си мислех за това, но не можех да спра, затова и казах най- голямата глупост в живота си.
- Искаш ли да правим секс?
Засмя се.
- Уморена съм... наистина.
И аз се засмях, какво да я правиш.
- Ела да те гушна- каза ми и аз се приближих към нея. Гушна ме и ми стана готино. Бях пич. Всеки си има своите мигове, предполагам. Сутринта с Иво пихме по кафе, докато сестра му още спеше, а аз решх да му дам някакво обяснение за снощи, пък каквото ще да става. Той беше видя обувките й и се беше сетил отчасти.
- Нищо лошо не съм направил, сериозно. Не че не исках де, сестра ти е много готина.
- Който има путка да си я пази- каза Иво и аз се разсмях
- Какво по- хубаво от чаша кафе и братска любов.
Преди да си тръгна от Иво влезох в стаята на сестра му й я заварих будна. Взех си якето, приближих се до нея и я целунах.
– Добро утро, мила.
Излезох от стаята, после от апартамента, после от града и чак в Правец ми стана много тъжно. Влезох в ресторант "Саломе", където за мое разочарование нямаше никакви танцьорки и хапнах едни спагети, а с тях вкарах и една биричка. От едно място на друго, това е животът ми и май за пръв път от много време успявах да му се насладя заедно с тъгата. Бих си стопа от Правец към вкъщи и като се прибрах видях, че Иво ми е писал по фейсбук: Довечера има едно парти в София, Елена ще дойде.
Елена беше бивша...Обречен съм, помислих си, но знаех, че ще ида, знаех че за да живееш гениално трябва смелост и лудост... имам по много и от двете. Но къде по дяволите изчезна белият кон?