Сънувах мен теб и кучето

[English Accent]

На 13-ти Февруари се бях размазал от пиене и на свети Валентин въобще не ми се купонясваше. Намирах това за много удобно. С едно приятелче се бяхме затворили в стаичката му в общежитието и пушехме козче, за да ни мине махмурлука. Нямахме кинти и се чудехме от кой да вземем на заем. Не намерихме и се примирихме със съдбата на трезвеници.
Към 10 вечерта щраках във фейсбук и видях, че от ,,обвързана", смени статуса си на ,,необвързана". Написах едно ,,ама и ти уцели момента", понеже нищо  друго не ми идваше на акъла и излезох от фейсбук. Сутринта се изпиках в кенефа на приятелчето и оттам директно към вкъщи, за да се изкъпа. Оправих се набързо, послушах музика и се сетих да влеза във фейсбук. Беше отговорила ,,защо, не е ли романтично?"  Реших да не пиша нищо, и без това този ден имах да свърша доста неща. Видях се с баща ми, внесох пари в банката, взех някакви лекции от един колега и най накрая бях свободен. Имах 100-тина кинта и се зачудих какво да правя. Единственото, което наистина ми се правеше беше да се возя с онова момиче (на което незнайно защо не споменавам името- Поля) в някое такси цяла вечер и да гледаме светлините на лампите. Все пак това беше глупост, затова изпъдих мисълта от главата си, взех една двулитрова бира и отидох на гости на Камен. Изпихме я и решихме да се видим с Пеци и да си купим по едно хапче, пък оттам каквото ще да става. Видяхме се, купихме си хапчетата, изпихме ги и след половин час започнахме да се кефим на всичко, което ни заобикаляше. Купихме половинка водка, после още половинка и неусетно стана 1 и половина. Навивах Камен и съквартиранта му да идем в ,,Строежа", обаче те нещо не искаха, затова отидох сам. Намерих си свободно място и започнах да редя празни чашки от текила на плота пред мен. Смучех си и бира за разредител. Пускаха готина музика, обаче бях на шибано място и никой не дойде да се запознае с мен. И на мен не ми се занимаваше особено. След половин час приятелите ми все пак се появиха, пиха по 2 бири и си тръгнаха. Аз останах. Повечето хора си бяха тръгнали и аз се преместих на по- готино място. Една руса мацка, която мислех за бавноразвиваща се, ме залафи и оттам се подкарахме здраво с текили и бири. Бях адски пиян, но все още осъзнавах какво правя, а какво говоря нямаше значение. Мацката ми се усмихваше и не спираше да крещи срещу мен, опитвайки се да надвика музиката, а аз кимах и се усмихвах и от време на време казвах ,,Е да, много ясно". Някакъв пич дойде при нас и я заговори. Чудех се дали да стана и да го ударя, но бях много близо до охраната и със сигурност щяха да ме пръснат от бой секунда след това, затова си замълчах и просто си пих пиенето. Мацката разкара пича и отново започна да вика насреща ми. Беше с някаква нейна приятелка, с която щяла да ме запознае веднага щом я намери. Отидох до бара и взех 2 бири с шест текили и се върнах. Казахме си наздраве и изпихме по текила. Приятелката на мацката се появи отнякъде. Беше дебела и потна. Запознахме се, взех й бира и текила. Покани ме да танцуваме на ,,Sweet child o' mine" на Гънс, но отказах като се оправдах, че съм пиян. Тя изчезна някъде сред тълпата и аз погледнах русата мацка. Усмихваше ми се и чакаше да кажа нещо. Трудно ми дойде на ум, но все пак казах ,,наздраве" и след като обърнах текилата и отпих от бирата, се надвесих над барчето и без да се церемоня я целунах без да й пускам език. Дръпнах се и вкарах още една бърза текила. Целунах я пак и я поканих да пием в общежитието ми. Тя каза, че ще дойде, но трябва да вземе и приятелката си, което означаваше, че правим ли секс, дебелата трябваше да ни гледа. Излезох за цигарка навън и помислих. Реших, че при всички положения съм отвратително копеле и се помолих на нещо си, да не съществува карма, защото щях здравата да загазя. Влезнах отново вътре, но мацката я нямаше и аз си взех якето и се преместих на бара. Поръчах текила и бира и казах ,,наздраве" на пича, който седеше до мен. Той беше доста пиян и започна да ме разпитва някакви лични работи. Обяснявах, обяснявах, без дори да знам защо, докато не ми стана лошо и изтърчах към кенефа да повръщам. Върнах се и пича ме попита дали съм се сдухал от живота. Странно, но това ми се стори наистина хубав въпрос. Казах му ,,да" и той започна да ми чете лекция как трябвало да се мисли и така нататък. Беше ми приятно. Усмихвах се и от време на време се съгласявах просто така, за да продължава да говори. Братче, не исках да спира да говори. Разпитваше за семейството ми, за детството ми и разни други подобни, а аз продължавах да отговарям. Каза, че всичко ми е наред, а аз казах, че съм объркан и уплашен. Той каза, че това доказва, че съм наред и аз ща не ща се съгласих. После ме видя, че нещо се оклюмах и ме попита дали някое момиче не ми е ебало мамата. Казах му ,,да", а този ангел ме потупа по рамото и каза, че съм млад и занапред ще има още много, които да ми ебават мамата. Аз го заобичах и му се усмихнах, потупах го по рамото и бръкнах за портмонето да поръчам по текила, но бях останал без пари. Той се засмя, каза да не се притеснявам и взе по бира. Изсмукахме бирите и реших да изчезвам, защото нещо не ме свърташе вече. Казах ,,чао" на готината барманка, която нещо не ми връзваше, потърсих с поглед русата мацка, но не я видях, потупах моя ангел по рамото и се ометох. Навън сигурно е било студено, но честно да ви кажа въобще не ми е направило впечатление. Помня, че докато се добера до общежитието на Камен, където мислех да спа понеже беше по- близо, паднах 2 пъти и за малко не си пръснах изродската глава. По някакво чудо намерих стаята от първия път, почуках и веднага след като Камен отвори, се проснах на леглото и припаднах. Сутринта изпих едно кафе със съквартиранта му, изпушихме по цигара и започнахме едни дълги преговори с дилърчето да ни даде тревица, пък парите другата седмица. Не се нави. Послушахме ,,Limp Bizkit" и влезох във фейсбук. Написах ,,ако животът ти даде лимони, купи си текила" и 2 секунди по- късно Поля хареса статуса ми и ме попита дали искам да се напием с текила близките дни. Тогава стиснах юмруци и започнах да се премятам из стаята като луд, удряйки каквото ми попадне, че даже и Камен без да искам. Хилех се и врещях като обезумял.Боже, от колко отдавна мечтаех за нея, но просто не мислех, че съм достоен. Тя беше висока летва, много по- добра отколкото идиот като мен заслужава. Когато се успокоих написах ,,Ок и без това не съм те виждал от милион години" и си чукнахме среща за Петък вечер. Покефих се още малко и реших да се прибирам. По някое време се сетих, че до края на живота си съм останал с 20 кинта и замалко да се сдухам, но тогава реших, че ако ще и да умра, първо ще заведа Поля на кино и след това ще я напия с текили, а пък пари... ще се намерят назаем от някой. Прибрах се и заспах. Четвъртък следобед се събудих в много добро настроение. Изкъпах се, хапнах някакъв сандвич и влезох във фейсбук. Видях, че Поля е на линия, но реших да не пиша. Камен също беше на линия. Исках му 20 кинта на заем и той по чудо каза, че ще ми даде. Бях най- щастливия човек под ебаното слънце. Отидох до тях, взех 20-те кинта и си купих една двулитрова биричка преди да се прибера в моята стая. Имах общо около 37 кинта плюс половин кутия цигари. Чувствах се като цар. Седнах на бюрцето, сипах си биричка, пуснах музика и се опитах да напиша стихотворение, но след 2 неуспешни опита реших просто да си пия. Зяпах плаката на Боб Дилън и си пиех. Заспах рано.
Петък се събудих и си бих една чекия. После се изкъпах и излезох навън да хапна в стола. Времето се минаваше адски бързо, а аз все повече и повече се притеснявах. По принцип разбирам това като сигурен знак, че държа на момичето. Какво повече да искаш от живота? Влезох във фейсбук и видях, че Поля е на линия. Попитах я в колко иска да излезем и тя каза в 8. Аз пък си казах ,,Супер". Миналата година тя се беше изнесла от Цвети и не знаех къде живее, затова си чукнахме среща на Орлов мост. В 5 се изкъпах и към 6 без нещо хванах 280 към Орлов мост. Намерих си място в някакво задимено кафене и седнах да изпия няколко бири за кураж. Извадих от раницата ,,Нежна е нощта" на Фитзджералд и се зачетох. Изсмуках една бира и отнякъде се чу:
–Това пък ако не е Калоян бохемчето!
Огледах се и видях Мишо с някаква ниска мацка.
–Какво става, бе идиот?
-Нищо, пием си бирички, ще хода на рожден ден на един колега.
-Запознай ме с мацката де!
Момичето се усмихна и ми подаде ръка. Казваше се Ели. Мишо ме потупа по бузите.
–Къде се губиш бе, мойто момче, не съм те виждал от милион години.
-Наляво надясно.
-Похвали се нещо.
- Няма с какво, брат. Бръмча в студентски, глася се за бригада, изпити това онова...
-Ясно. Какво правиш тук с тоя парцал? – посочи книгата.
-С тоя парцал чакаме един колега да взимаме лекции, че сме закъсали.
–Ясно, ясно.
Ели стоеше и не казваше нищо. Погледнах Мишо с ония поглед, който трябва да означава ,,Момичето ти скучае, залафи я нещо" и той се усети.
-Айде, ние ще изчезваме- каза и поведе Ели към маса в другия край на кафенето.
Останах сам и отново се зачетох. Поръчах втора бира. ,,Нежна е нощта" е хубава книга. Четях я за втори път. Първият път бях в Белгия и я разлиствах по пейките Лиеж, наливайки се с истинска, 100 процентова вкусна, прекрасна бира. Истински европеец! Мислех се за гений. Хубаво беше. Стана 8 без 15 и повиках сервитьорката, да й плата. Излезох от кафенето и първото нещо, което видях беше Поля, слизаща от някакъв трамвай от другата страна на Цариградско. Сдържах се да изкреща и затърчах към подлеза. Долу обаче ме спряха полицаите за някаква рутинна проверка и ме задържаха 5 безкрайни минути. Кагато ме оставиха на мира, се втурнах по стъпалата. Поля чакаше на няколко метра от спирката. Беше въплащение на всичките ми представи за красота. Махнах й, но не ме видя. Заобиколих я изотзад и й я прегърнах силно. Уплаши се, после за завъртя и ме позна.
-Ей!
-Ей!
Целунах я по бузата, което всъщност правех за пръв път. Познавам Поля покрай една бивша. Веднъж се бяхме напили заедно и тя ми се натиска, но въпреки, че бях готов да изневеря не стана нищо, защото Цвети прееба работата. После бяхме колеги 2 години, докато още учех българска филология, но така и не успяхме да преминем границата на приятелството си.
-Къде искаш да идем на кино? – попитах
-О, все едно. Всъщност, ходи ли ти се на кино?
-Не особено. Предпочитам театъра.
-Да идем.
-Не те ли отегчава?
–Не – каза тя леко усмихната.
-Абе 'айде стига, сигурен съм, че не можеш да се сетиш за нещо по- скучно.
-Добре де- засмя се тя- Какво ще правим тогава? Или направо да започваме с текилите?
-ООО не, имай милост, нека поне един час си полафим трезви.
Поведох я към Борисовата. Тя ме хвана под ръка и ми заразказва за Цвети и за университета. Каза, че съм идиот, защото съм прекъснал и че трябвало да се върна. Отклоних темата. Заприказвах за купони. Когато не знаеш какво да кажеш на момиче, говори за купони. Борисовата градина беше приказно място, предназначено за нас двамата, а студът беше услужлив приятел, благодарение на който се прегръщахме, за да се стоплим.
–'Айде да ходим към нас, че сме като Лейди и Скитника – каза Поля и въпреки, че не ми се искаше, се съгласих.
Поля живееше в една от преките на Витошка, в някакъв стар блок, с изкъртена мазилка. Във входа й, вонеше на пикня, а стените бяха издраскани с разните му там ,,Долу капитализма" и така нататък. По принцип обичам да чета такива надписи, особено в общежитията, но сега не им обърнах внимание. Поля се качваше по стълбите и много секси си въртеше дупето, та цялото ми внимание беше ангажирано с това. На 5-тия етаж спря, извади си ключовете и отключи грозна метална врата. Влезе и аз я последвах вътре. Стаичката беше малка, чиста, но разхвърляна, а на пода се мъдреше малко снежно бяло пухкаво кученце от порода, наподобяваща хъски, чието име не успях да запомня. Оставих плика с текилата и лимоните на масата и взех кученцето. Започнах да го галя и мачкам, а то се плезеше и ме облизваше по ръцете. Поля ме гледаше и ми се радваше. Аз също се радвах и се хвърлих на дивана с кученцето в някакъв лигав пристъп на нежност. Поиграх си малко и го оставих в кашончето му. Изправих се и погледнах Поля. Приближих се и я прегърнах. Пуснах я и се заех с приготовленията за нашето напиване. Всъщност въобще не ми се пиеше. Можех да седя и да гледам Поля цяла нощ, да си играя с кученцето и въобще да не се интересувам, че някъде навън има други хора и че въобще това ,,навън" съществува. Все пак нарязах лимоните, а Поля пусна музика на лаптопа. Сипах текила в две чаши и си казахме ,,наздраве". Заприказвахме се за някакви глупости. Пихме около час и вече бяхме пияни. Поля не повдигаше темата за бившето си гадже, а аз постоянно се чудех дали да попитам. Сигурно не трябваше, но все пак я попитах защо са скъсали и дали и е гадно. Наистина я харесвах и наистина се интересувах. Тя ми каза, че той бил идиот и й изневерил, аз пък се съгласих, че е идиот и с това темата приключи, но настана едно от онези неудобни мълчания, които можеш да преодолееш само с алкохол и откровения. Разказах й как изведнъж животът ми се е превърнал в стремеж за самоунищожение, как ставам алкохолик и се самонаранявам, а тя слушаше и ме гледаше сериозно. Седяхме на дивана един до друг, а кученцето обикаляше около краката ни. Изпихме по още една текила и седнахме на пода. Взех кученцето в ръце и започнах да го галя. Осъзнах, че в този момент липсва каквато и да е радост, просто една нежна тъга, която придава плътност на нощта, изнизваща се бавно през отворените ни, скитащи умове. Погледнах Поля и се усмихнах ей така, просто напук. Изправих се и й подадох ръка да стане. Поведох я към прозореца. Навън липсваше живот. И все пак ние знаехме, че това ще се промени, знаехме че ще сме щастливи, знаехме всичко, което има някакво значение и го усещахме. Можех да я обичам с цялото си сърце. За пръв път усетих, че съм способен на нещо повече, че безкористната любов, дори да е измислица, е нещо достижимо и докато го има този свят, докато има хора, които са готови да се обрекат на нещо повече от самите тях, то ще има и смисъл да се живее. Потънали в мълчание, ние се изправихме пред добре познатият ни стар свят по нов начин- заедно. Обърнах се към Поля и я погалих по бузата, а кученцето кротко спеше в кашончето си. Исках да кажа нещо, но така и не намерих какво, затова просто целунах Поля. Устните й бяха студени и божествени. Прегръщахме се и се целувахме, а когато легнахме и се съблекохме, знаехме със сигурност, че сме сътворили вечността.  Сутринта някой досадник щеше да ми се обади по телефона, после шефа на Поля, за да я пита защо не е на работа, а тя щеше да каже.
-Защото с приятеля ми разхождаме... (как ли беше името на кучето)