Виелица

[English Accent]

Закъсняхме с поне един месец, а може би с хиляди животa, но най- накрая се добрахме до хижа "Кокалското", закътана в Етрополския Балкан. Снегът беше около метър и половина, слизането до града почти невъзможно, чаят и храната- евтини, виното- домашно, тревата- хубава, момичетата- хубави, но дразнещи, момчетата- отвързани. Настанихме се и започнахме да приготвяме трапезата. Смеехме се на историите на хижара, който познавахме от много години. Беше ни гледал сеирите още от първите ни смешни опити за купони. Горе в гората нищо не се беше променило, а в нас? Нямаше много време за размисли, защото след 20 минутна трескава подготовка всичко беше готово- виното се разля по чашите, запалиха се и от двата вида цигари, музиката заудря по прозорците и всички започнахме да се надвикваме. Момичетата се смееха пресилено, ние си давахме вид, че не забелязваме... да, може би всичко си беше по старому. Към 12 през нощта слязох с бай Цецо в мазето, за да ми даде ски. Исках да се попързалям малко, защото отнякъде бях докопал един от онези фенери, които ти се прикрепват на челото и нямах търпение да го използвам, а нали бай Цецо е наш човек, няма как да откаже. Даде ми някакви ски (метър и осемдесет) и ски- обувки и зачатках странно  по плочките. Излязох навън. Вятърът беше силен и клатеше високите голи тополи, а те се огъваха като грамадни мъртвешки ръце. Влекът, разбира се, не работеше, но ако заобиколех хижата и се спуснех надолу, щях да мога да стигна чак три километра и половина в посока града. После щях да преметна ските на рамо и да се върна пеша. Сложих фенера на челото си и го включих. Освети на около 5 метра пред мен и това ми се стори достатъчно. Имам самочувствието на добър скиор, но понеже бях пиян, реших да внимавам. Спусках се, правейки мънички завойчета, но след малко ми стана скучно и реших да влеза в гората, където беше по стръмно, а и винаги може да се спре в някое дърво, така че няма страшно. На това му казвам слалом! Отвсъкъде изкачаха корени и клони, скрити камъни и бабуни, а аз се провирах между тях, възбуден до степен на лудост. След малко се уморих и спрях да почина. Гората беше мъртва. Реших, че трябва да продължа надясно, за да компенсирам отклонението и след това няма да е зле, да се връщам, защото нагоре нямаше да бъде толкова лесно. Бях си взел половинка вино и отпих жадно, като без да искам се окапах. По снега се появиха розови петна от христовата кръв. Седнах в снега и помълчах. Ослушвах се в тишината. Няма по- приятно от това. Забравяш всичко и се сливаш с вечността. Тялото ти остава на земята, а душата стъпва меко в снега, изплезила език- същински вълк единак. Разбирам защо Байрон е предпочел живота в гората. Изправих се и продължих. Малко по- надолу за едва не се блъснах в един голям камък, но в последния момент направих завой и успях да го избегна, но за сметка на това едната ми ска се заби в снега и паднах. Останах да лежа 5 секунди върху снега. Чувствах се много уморен. Десният ми крак болеше ужасно. Освободих се от ските и поседях обхванат от внезапен ужас. Ами ако е много зле, ако не мога да продължа? Съобразявах. Имам вино и запалка, значи не е толкова страшно. Засмях се. Как може да се уплаша от подобна глупост. Знаех, че най- опасно ще е да започна да си втълпявам някакви глупости и да се паникьосам. Изправих се, сложих ските и след около 10 минути бях вече на пътя за хижата. Свалих ските и закуцуках безславно обратно.
На другия ден се събудих с лек махмурлук. Кракът вече не ме болеше. Два аспирина, закуска, 2 бири и бях като нов. Всички искаха да си направим състезание по ски, но аз имах други планове. Бях видял, че в стаята на бай Цецо има сгъната палатка и спален чувал. Приятелите ми излязоха, а аз се оправдах, че ме боли крака и ще се присъединя по- късно. Върнах се от кухнята в стаята си и изпразних напълно туристическата раница. После започнах да я пълня с най- необходимите неща- 2 одеала, няколко кутийки кибрит, вестници, съчки, някаква метална паничка, в която да претапям снега, шише вода и други неща от първа необходимост. Облекох си грейката и сложих още 1 допълнителен пуловер в раницата. Хвърлих скришом едно око в стаята на бай Цецо и видях, че го няма. Взех палатката и спалния чувал и слезох в мазето. Намерих лопата и я завързах от външната страна на раницата. Избрах си по- удобни ски- обувки, защото вчерашните ми обиваха, а и не се закопчаваха съвсем. Обух ги и тъкмо да взема ските и да офейкам и се присетих, че нямам нож и храна. Върнах се и намерих ловджийски нож в кухнята, а в куфара на един приятел имаше хляб, наденици, луканки, салата и буркан супа. Прибрах всичко в един плик, а него в раницата. Върнах се в мазето, взех ските и излязох. Беше най- красивият ден, който някога сте виждали! Синьо небе с бързо прелитащи бели облачета, слаб ветрец, повдигащ снежинките... Свежест!!! Слънцето запращаше диамантени отблясъци в очите. Извадих ски- очилата, пуснах музика на телефона и си сложих слушалките, после нахлупих шапката. Ето това е еуфория! Да, ама не. Тъкмо сега се сетих, че ако се кача на влека, рискувам някой от приятелите ми да ме види с раницата. Исках да стигна до края на пистата, оттам да походя още 300 метра и да се спусна от другата страна на върха, да пренущувам някъде, а после обратно. Освен това не си бях взел и пиене. Умрях. Събух ските и се върнах в кухнята. Задигнах 2 литра вино, 1 свита цигарка трева от джоба на якето на един приятел и се върнах при ските си. Ами сега? Ааами да!!! Извадих телефона и набрах Иво. ,,Телефонът на абоната е изключен или извън обхват". Следователно е някъде нагоре по пистата, а щом ще си правят състезание, то и другите са там. Пратих му един смс. ,,Братче, с една мацка съм в долната хижа, взех храна и вино и тн. Ще се върна утре по някое време. Не ме безпокойте моля! " Ако бай Цецо се усети за палатката и спалния чувал, няма как да знае, че точно аз съм ги взел. Супер! Набрах и Ели за по- сигурно и след като мацката от Мтел ми каза същото, забих щеките в замръзналия сняг и полетях към влека.
***
следва продължение :)