А с болката какво да правим?

[Gentiana]

Та, казваш,
възпитателна е тя
и няма нужда
нещо да и правим?!
С накуцващи,
ударени сърца -
през сълзи и напред....
така ли става?

Една магнолия
в косите на нощта
рисуват сънищата ми,
а вън е снежнобяло.
Жестока,
заскрежена красота,
гаси свещичките
из крехкото ми тяло.

Пристъпва мракът-
гъст като мъгла
и толкова
като завивка нежен,
да приласкае,
че размазвайки грима
сълзи прокрадват се
по бузите.
Небрежно...

Така ли става?!
Падаме.
Грешим.
А после с пръсти нервни
търсим ласка.
От болката
дали да закрещим
или пък да я скрием
с черна маска?

И да се слеем в танц
с притворени очи,
дори и всяка стъпка
да ни реже,
като крачетата на
малката русалка...
Ехххх, мълчи!
Танцувай с мен
за малко
плах и нежен.

[mariana_fairy]

Е, болката винаги е възпитателна и носи мъдрост със себе си. Красота  [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[Gentiana]

Благодаря ти, мила  [heart__]
Права си  :)