Улови мига

[Dulce_Insoportabla]

Вечер най ме спохождат мисли-цветни,дълбоки,изпълнени с пъстрота.Когато легна в топлото, пухено легло, все не мога да заспя.Мислите ми бясно започват да препускат и отчаяно ми се приисква да ги запиша всичките.Протягам се в тъмното към нощното шкафче-за лист и химикал.И започвам да пиша, просто да пиша и пиша, и пиша....Усещам нещо като удовлетвореие, сякаш "изливам" всичко, което ме вълнува в/у белия лист.
Спомням си как майката на мой приятел ми беше споделила, че когато някоя мисъл пребегне през ума й, трябва веднага да я запише.Тогава не разбрах какво точно има предвид.Но сега години по-късно напълно я разбирам.
Има моменти,когато честно да си призная изобщо не ми е до това да протегна ръка за лист и химикалка и тогава мислите биват безвъзвартно забравени.Сякаш никога не ги е имало.На другия ден опитите ми да се сетя са напразни...Обзема ме носталгия по отлетелите мисли.В такива случаи просто си казвам "Другия път улови мига..." Мисля, че трябва по-често да улавяме нашите мигове,нали?