Първи ден от месеца на любовта...

Started by mariana_fairy, February 01, 2012, 19:43:50 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mariana_fairy

     Първи ден от месеца на любовта... И в него не ми е присъщо да говоря за любов... за любов и още нещо... онази дето те спохожда в най-неточния момент и ти дава всичко или ти го взема. И въпреки това не мога да я подмина, когато я видя... И не, не съм непоправим романтик, дори напоследък скептично й обръщам гръб всеки път, когато ме доближи, строя стени и прочие. И все пак любовта се крие в онзи поглед, с който гледаш някой и тайно се усмихваш. Тя обръща света ти с главата надолу, кара стомаха ти да се свива, окрилява те, разплаква те, ядосва ти и ти пак тичаш след нея.
     Любовта често ни чака на ъгъла, изненадва ни, понякога е просто две ръце, които те измъкват от мътната вода преди да си потънал. Тя е билет за въртележка в дъждовен ден, когато въпреки студа и мокрото време усмивката не се отлепя от лицето ти.
     Любовта ни приема такива каквито сме – голи, боси, самотни, нещастни, не ни упреква, не изисква, не мисли за бъдещето и миналото. Справя се с разстоянията и с времето, грижи се за нас, никога не се уморява да дава. Готова е на всичко, наш спасител и приятел.
     Любовта се крие в аромата на люлякови нощи, на откъснат цвят от кестен в топла пролетна вечер. А през лятото пее с щурците и ни приспива в житата. Любовта е покана за танц на улицата – спонтанна, нервна, страстна, безочлива, каква ли не. Не бих могла да сбъркам уханието й, като парфюм, който носи със себе си името на някой от миналото, като спомен, който чака да бъде сбъднат.
     Любовта ни заразява с част от своята лудост, плаши ни и ни привлича, страда с нас и мечтае с нас. Има много лица, но истинското й няма как да го сбъркате, защото ако го видите значи сте от онези, които знаят как да обичат и го правят. 


Душата ми легло ти беше...

English Accent

Много богат художествен текст... Няма да увъртам- харесва ми. Толкова много свойства си намерила в тази Любов, че ме караш да ти се възхитя. Човек се учи да обича като се отказва от себе си... горко на нас мъжете с его.
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

mariana_fairy

Quote from: English Accent on February 01, 2012, 20:15:57 PM
Много богат художествен текст... Няма да увъртам - харесва ми. Толкова много свойства си намерила в тази Любов, че ме караш да ти се възхитя. Човек се учи да обича като се отказва от себе си... горко на нас мъжете с его.

Благодаря за написаното, а ти за втори път днес в рамките на 30 минути ме караш да те цитирам и след фраза като "Човек се учи да обича като се отказва от себе си..." аз какво да кажа просто не знам. Напълно прав си. А относно мъжете с его - те винаги си намират майстора ... рано или късно  [namigG]
Душата ми легло ти беше...

Jodie

...Празна стая със стени от тишина... те са чували мечтите ни... защо мълчат сега?...

mariana_fairy

Душата ми легло ти беше...

NoMore

при мен така се е скрила, че не мога да я намеря къде се е вдянала
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

mariana_fairy

Quote from: NoMore on February 08, 2012, 01:08:04 AM
при мен така се е скрила, че не мога да я намеря къде се е вдянала

Ще се появи, когато най-малко я очакваш, ще видиш  :)
Душата ми легло ти беше...