News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Лебедова песен в чест на празните пейки и други неща

Started by English Accent, February 01, 2012, 19:12:00 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

English Accent

Може би си струва да живееш заради Спасението. Философски погледнато ако сега имах всичко, което искам щеше да е ужасно, защото съм прекалено млад, прекалено здрав, глупав и претъпкан с енергия. А докато говоря и си мисля всички тези неща... планините, които не изкачих, кактусите в пустинята, от които не съм пил вода, приятелите, които още не съм намерил... тогава е приятно, тогава звездите засияват и меката им светлина падаща между дърветата ми показва пътя. Нужна е само една крачка, но аз дълго седя и се наслаждавам на това, което ще направя, а й съм направил, за да стигна до тази пейка. Може би животът трябва да бъде като гонитба между теб и вятърът, който е понесъл онези прекрасни есенни листа, а ти тичаш, тичаш, тичаш, непознат за онова време, от което всички така са се уплашили. Тяхното време им слага юзди и ги пришпорва, ти бъди собственото си Време и тичай, тичай към Смъртта, и точно преди да достигнеш листата ще си толкова уморен, че просто ще седнеш около тях, ще погледнеш назад, най- сетне намерил покой и ще си кажеш:"Това беше страхотен пробег". Ще стоиш дълго, точно както седя в момента на тази пейка и не се съмнявам дори за секунда, че искам да тръгна нататък, но удоволствието ще е толкова голямо, че сълзите ще се изливат през цялата безкрайна нощ, а Смъртта ще стои до теб и ще се обичате, защото точно заради нея ти си направил първата стъпка... Единствената възможна мотивация! Струва ми се прекрасно! Днес ще мина по звездната пътека, ще се шляя по улиците и парковете, знаейки че принадлежа на света и живота си, усещайки го, изгаряйки от желание да го приема... Младостта е дар от бога, възможност да се извисиш до самия праг на човешкото и да го надхвърлиш. Разбира се, понякога всичко е кошмарно, но не и днес! Собственият ми ритъм се връща, подхваща ме и в една прекрасна мелодия ме кара да танцувам, да струя от космическа красота и да я разпръсквам сред празните пейки в подлезите, които ме очакват толкова отдавна, искат от мен да им изпея нещо от сърце, знаят че ще го направя, а аз знам, че най- сетне надминахме онази взаимна признателност. Човек е роден за да блести.
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

mariana_fairy

Философски погледнато... това е един доста добър текст, който ме препраща към пътя в живота на всеки от нас и към учението на Сидхарта за пътя, както и към други философски препратки, но по-важно е, че остави в мен едно приятно топло и искрящо чувство, което е така необходимо при минус много. А финалът - просто перфектен. Браво, останах доволна  :) Поздрав
Душата ми легло ти беше...