Разсъждения за най- великата книга

[English Accent]

От доста време чета книги. Всякакви книги. Прочел съм доста и много пъти съм се питал какво толкова намирам в тях. Може би една от първите ,,сериозни книги", която съм прочел е ,,Малкият принц" на Екзюпери. Страхотна е. Тогава не я разбирах напълно, а може би и не може да бъде разбрана напълно докато не изпратиш своя малък принц към звездите, за да го гледаш и да му се любуваш. Както и да е, тогава просто ме сгря доброто русокосо къдраво момченце и чичкото, който се опитваше да го разбере. Това беше много добро. Чисто, просто и красиво. Разбира се като дете четях и по- детски книги (съжалявам за тафтологията и повторенията, но искам всичко да е възможно най- ясно) като ,,Хари Потър", книгите на Карл Май за Дивия Запад, ,,Емил от Льонеберя", който ме вдъхновяваше да правя глупости  и какво ли не още, но днес мисля по друг начин и ми се иска да отворя една тема за дискусия какво точно трябва да дава една книга на читателя. Разбира се, ще се съглася с всеки от вас, който каже, че хората са различни, затова книгите трябва да са различни и да дават различни неща. Разбира се, нали в объркания ни свят се налага често да казваме ,,Всичко е относително". И все пак според мен тук може да се говори за правила по няколко прости причини, а именно: Светът ни е ограничен, хората си приличат, колкото и да са различни, а и когато говорим за ,,намиране на нещо в книга", то се съмнявам да имаме предвид кой знае колко много неща. Колко важни неща обаче може да търсим в книга ? Това вече ме интересува горещо. Ще спомена някои от любимите си книги и срещу тях ще напиша какво съм намерил, защото ми е интересно какво би трябвало да представлява (на теория) най- великата книга.
,,Малкият принц" – страхотна оригинална история за човешкия род, засягаща редица вечни фундаментални въпроси. Оставя отворена вратичка за надежда, вяра и още търсене. Силно метафоризирана, което намирам за интересно. Ако има скала от 1 до 10, давам 9, защото може би някои неща не са много добре представени и е възможно да бъде криворазбрана. Освен това няма модел на човек, който да живее безупречен живот, а главно критика на възрастните, но според мен най- силно въздейства на читателя примерът и затова отдавна търся книга, която да представя някой, който да си е отговорил на въпросите правилно, да е поел по пътя си и всичко това да е прекрасно. На следващата книга...
,,Идиот" на Достоевски- болезнена история за човек болен от епилепсия (както и самият Достоевски), който бива наричан идиот по тази и няколко други причини. Той съвсем не е глупав, даже напротив, но е по детски невинен и наивен и затова е наричан идиот. Засегнати са теми като вярата, любовта, изкушението, смъртта, животът, руското буржоазно общество, атеизмът и редица други. Смятам, че това е една от най- великите книги на всички времена, но това което ме озадачи безкрайно много е безнадеждната ситуация, в която ни поставя авторът накрая. Главният герой полудява и е откаран в лудница, без надежда да се оправи (състоянието му е крайно лошо), близките му идват да го видят, а той не може да ги познае и сякаш с това изчезва всичко, за което се е борил, освен ако някъде дълбоко в сърцата им не е посял едно благородно зърно. Тази книга ме превърна от атеист в агностик, за което май трябва да съм благодарен на Фьодор Михайлович Достоевски. 9 по скалата, заради края. Въпреки всички отговори, на които бях склонен да повярвам, не успях да разбера как да ги приложим на практика така, че да успеем да накараме хората да си извадят главите от задниците без това да ни струва повече, отколкото си заслужава да дадем (просто не искам да се вживявам като страдалец). Смятам, че великата книга ще ни каже как да действаме, че да е и агнето цяло и вълкът сит.
,,Отсам рая" на Ф. Скот Фитцджералд. – Книга за изграждането на Еймъри Блейн като личност и влизането му в истинския живот. Еймъри е умно, чувствително момче, което обича поезията и сложните ситуации. Животът му нанася поражения, но той се бори за себе си и нещата, които означават нещо за него. Фитцджералд е страхотен разказвач и умело ни превежда през процесите (психологически, емоционални, материални, политически и какво ли още не) за да видим как Еймъри се е превърнал в смел, горд и отдаден на живота млад мъж, който е далеч от заблудите, но не и от болката и въпреки това е решил да не се дава, а да посрещне живота такъв какъвто е тук на земята, отсам рая. Давам и 9½, защото няма продължение 

Толкова от мен, това бяха само най- великите книги, които съм прочел до момента и с тази троица се надявам да провокирам и вас да пишете по темата. Целете се в десетката  Поздрави !

[chocolate_fairy]

От книгите, които си споменал само "Отсам рая" не съм чела, така че относно нея не мога да изкажа никакво мнение. За останалите съм съгласна с повечето неща, които си написал.
Идеята ти да споделяме какви са впечатленията ни от най-добрите книги, които сме чели не е лоша, но за повечето които аз обожавам трябва да напиша текстове с обем като за дипломна работа.

И все пак мога да драсна по някое и друго изречение за моите най-най-най.

На мен (лично) повече ми хареса "Престъпление и наказание" на Достоевски и поради тази причина по скала ще я сложа пред "Идиот". Дори и "Ана Каренина" на Толстой ще сложа по-напред в класацията.  

В Престъпление и наказание, това което провокира в мен да стигна до последната страница е душевното, емоционалното и морално развитие на Разколников, преди, по време и след престъплението. Любовният сюжет, който така тънко се вплита в основния, прави фабулата така естествено завършена. Уникално въздействие има 1 поради безспорния талант на автора и 2 поради толкова натурално човешката същност на героя, в която като че не става дума за измислена персона и измислен сюжет, а като че е изрисувана картина от действителността. Като че художествената измислица е сведена до минимум за сметка на достоверността и реалистичността.

От друга страна "Ана Каренина" ме плени с женската същност на цялата идея. Естествено, че няма как да разбера напълно главната героиня. Мен и нея ни делят огромна времева и епохална разлика, културни различния, различни морални ценностни системи, различни социални и политически ситуации и въпреки това любовта си е любов. И женското сърце откликва на нея по не много различен начин, когато и където и да е. В много моменти успявах да припозная себе си чрез нея и нейните душевни обрати, емоции и постъпки. Няма по-добра книга (според мен) от тази, която ти казва неща които вече знаеш, но не си обличал/а в думи, неща, които си изпитвал/а, но не си знаел/а как да определиш и която ти дава отговори на въпроси, които до тогава не си можел/а да формулираш.  

От руските автори няма как да пропусна и Михаил Булгаков с "Майсторът и Маргарита". Една от най-чудатите и трудни за разбиране книги, които съм чела. Това е най-често цитираната книга в моята тетрадка за цитати. Според мен е гениална. Паралелните 2 сюжета, постоянно преплитащи се лайтмотиви, библейските препратки и необикновено оригиналното повествование грабват читателя и ако той не се откаже да чете още в началото със сигурност ще му допадне до края.


Като съм започнала със славянски автори няма как да не спомена най най най любимата ми книга "Quo Vadis" или "Комо грядеши" на Хенрих Сенкевич. Това е единствената книга, която съм затваряла, за да плача. Никога не съм плакала толкова много на филм, а заради книга изобщо. Това е най-въздействащата книга за душата, за същността, за смисъла, за целия познат християнски свят и най-вече за любовта, такава каквато трябва да бъде. Тя въздейства със силната си реалистичност, с тежката си тематика и историческа фактологичност (което допринася хилядократно за достоверността на фабулата). Човешката жестокост и деспотизъм са така добре пресъздадени, че разплакват и отвращават и най-лошото е, че карат да се замислиш и да ги преоткриеш в свят близо 2000 години по-късно.

Още от славянски автори съм влюбена в "Кукла"  и "Фараон" на Болеслав Прус и горещо и препоръчвам.

Друга моя любима книга е "1984" - Джордж Оруел. Уникална, прогресивна (за времето си), умна и много завладяваща. Всички знаем, че идеята за Големия брат всъщност идва именно от тази книга. Но мен по-малко ме заинтересува идеята за свят, толкова контролиран, колкото трудно можем да си представим, заинтригува ме любовната линия в романа. Любовта (истинската любов, както бих я описала) между двамата герои Уинстън и Джулия, брутално разрушена от Партията, която доказва, че инстинктът за самосъхранение у човека е по-силен от всичко. Успява да прекърши любовта по най-бруталния начин, като кара всеки един от тях да пожелае плъхът върху лицето му да бъде наказание за другия. Всеки от тях предава любовта, за да спаси себе си. След което ги пускат да си тръгнат. И когато двамата отново се срещат, не могат дори да се погледнат в очите. Тази книга ми въздейства потресаващо. Докато в класическите романи, които познаваме любовта е тази, заради която героите са готови да жертват живота си, тук има един обрат в новото общество. Животът по-ценен от любовта. Нещо, което според мен е напълно адекватно за нашето време.

Има още толкова много книги, за които искам да споделя, но се опасявам, че прекалени дълго ще четете :)

По-нататък може пак да се включа.