Хубавата страна на лошите събития

[mariana_fairy]

     Пространствата се разтварят като хапче аспирин пуснато в чаша вода. За жалост, въпреки това, не спира да ме боли главата, нито изчезват сенките под светлите ми очи. Времето е надвиснало над мен, вали му се и на мен ми се вали, но дъжда ми се стича единствено по вътрешните стени на душата ми.
     Когато ставаш рано имаш време да видиш как светът се разлиства, как се пробужда и хората, като малки мравки, започват да носят товара на дните и нощите си. И след като има толкова много съдби защо трябва точно моята да бъде от значение, може би не трябва... И аз съм от онези малки мравки, подобно на всички други и аз мога да понеса в пъти повече товар от собственото си тегло. И не просто това – аз го правя наистина.
      Хубавата страна на лошите събития за мен е една и тя носи името вдъхновение. Всеобхаващащо, нетърпеливо, капризно вдъхновение, което се прокрадва измежду тихите ми мисли и иска да изкрещи, да си проправи път до белия лист. Какво ми остава освен да му позволя.