Едно, две, три ... листопад /аммиии - есен е/

[Gentiana]

1.
Нощ - невернице,
нощ - маково семе,
горчиш ми в очите,
светлината им вземаш.
Болеят дните ми
и късеят. Студено.
Мъгливо - есенно,
метиляво време.

2.
По листи обречени
пишеш тайни куплети.
Вятър северен
ми ги рони в косите.
Като дъжд неизплакан
тръсва букви зелени
в яката ми тънка -
мокри. Само за мене.

3.
А луната е кръгла,
като съща погача.
Пробиваш и дупка-
става пръстен годежен.
Знам, че ме лъжеш.
Но какво пък - не плача.
Курабийка със мак
отхапвам небрежно.

[airbus]

4.

Ден, а е леко студено,
и росата е суха слана,
топлината си пазя и плътно,
е затворена, мойта врата,
летни дрехи прибрани са в сак,
и мечтите наметнати с плътен воал,
и май пръстенът не е бил с мак,
есен е...но пък чака ни, зимният бал...

[Gentiana]

5.
Есен е...  Още глътка от слънце и стих
в червено и охра. С усмивка
спомен за лято в чекмеджетата подредих
с дъх на мащерка, нежност. Завивка,
за студените есенни дни,
която ще стопля и гали.
На прага с небрежно кокетство стои
бледа зима. Цигара си пали.
И димът ще рисува цветя.
Зимен бал, скреж-дантела, завеси
от виелици - фини и зли.
Танцувай... Свирят твоята песен.

[navajo]

един,2,3, че и повече аплодисменти от мен...

[airbus]

6.
Мойта песен, пляска се с ръце,
не се пее, не се свири,
зима е,
три месеца на музовири,
по врачански тъпи и бездушни,
с красота на боксовата круша,
зима е,
три месеца мизерия до гуша,
никакви цигари, нито пък ти цвете,
и димът и днес от гадните брикети,
зима е,
а който го не кефи ... издзвинети :)))

[Gentiana]

7.
Круша боксова... -
нали пък си е круша,
нито грозна, нито и красива,
ако не внимаваш,
ще те тресне
и цицината дали ще ти отива ?!
Пляскай и си пей
/не съм аз цвете,
трън съм си,
но мамя пръсти дръзки
да се пробват - мини таралежки:)
После крива ли съм,
че набодени ще съскат.../
Който пее, казват - зло не мисли
и мизерията някак си изтича...
Зима е, все пак - снежинки леки
всичко мръсно ще покрият-
знае всеки.

[Gentiana]

един, 2, 3, че и повече аплодисменти от мен...

[airbus]

8.
Тази зима, сняг го отмених,
оти лято, много малко вода пих,
студ ще има, тъй ми е пък наредено,
бабите на топло да си връткат своето вретено,
и на внучетата шапки да плетат,
майките, докато стихове въртят,
лед ще има също, ама малко,
че за него пак вода си требе, жалко,
още ще извеждам слънце сутринта,
да посвети до след обед бадива,
тъй ми пише - правиш студ, а и да вее,
значи само свети, без да грее,
куп задачи ми възлага тази зимо,
уморих се вече, ще си сипя кана вино ...

[Gentiana]

9.
Умората ръждясва
в твойто тяло
и виното не знам
дали ще може
да го затопли
и да влее сили.
Бяло...
Снежинка лизва
хладната ти кожа.
Не ти ли връща
спомен позабравен,
смехът по детски,
снежните пързалки
и дрезгав блус
във ритъм сластен, бавен
във който се забравяш...
Ех, за малко...