Сбор от избори

Started by mariana_fairy, November 02, 2011, 12:35:52 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

mariana_fairy

     Не знам дали светът се е преместил или все още е там, където го оставих последния път, когато се обърнах, за да го нагледам. Оттогава мина известно време – малко или много, зависи с какъв аршин го мерим. Истината е, че е възможно и аз да съм се променила, да съм изгубила пътя и в търсенето да съм станала друга или пък неотлъчно да съм го следвала и точно затова да съм различна.
     Въпреки това местата и хората ми изглеждат толкова познати. Кафенето отново е изпълнено с много дим и разговори, които напомнят на изговореното неотдавна. Песента на екрана отсреща е същата онази отпреди осем години, спомням си, че тогава звучеше от всяко крайпътно заведение и беше любима на почти всички.
     Успявам да се отдалеча за момент от разговорите на масата, отпивам глъчтица от горещото си кафе и изчезвам за момент, търсейки какво точно ми се случи през последните години и какви са причините да съм тук и сега. А аз определено вярвам в това, че във всичко има някаква изначална скрита причина, дали е така или – не, само времето ще покаже.
     Не можем да стоим закачени за едни или други любими моменти. Всяко нещо е хубаво, когато се случва в правилното време. Въпреки това не мен ми харесва да се обръщам назад и с тънка, почти уловима усмивка да мога да прегърна старите си , овехтели дни, да потърся някой скрит съвет или просто да се върна към онова момиче, което сякаш имаше смелост да направи каквото и да е.
     През годините нещата, следвайки своя път ми взеха това – онова, е, без да отричам, и дадоха.  Днес аз съм сбор от своите избори – грешни, нелепи, но всички те търсеха правия път. И какво ми остава освен да се радвам на това, което имам в сегашно време и да вярвам в наученото през годините. А бъдещето – за него не бива да се тревожим, искаме или не, то ще дойде, такова каквото трябва да бъде.
     Време е да допия кафето си.



Душата ми легло ти беше...

English Accent

... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

mariana_fairy

Quote from: English Accent on November 22, 2011, 18:02:05 PM
Sounds familiar ! I like it :)

Мххм... че е познато, познато е, то няма как.  :) Всички ние попадаме в подобни ситуации, често обаче ги гледаме с различни очи... и така 
Душата ми легло ти беше...