Приятен апетит

[English Accent]

Реших да рискувам и да прекарам една вечер с родителите си, не че имах избор де... Всичките ми приятели бяха заминали за София, а аз трябваше да кисна в тая лишена от живот дупка Етрополе още няколко безкрайни дни и да чакам да ни докарат дърва, за да ги нацепа. Бяхме поръчали дървата от един дебел селяк, мръсен простак, който се беше оженил наскоро за братовчедка ми, която по ирония беше прекарала живота си в гледане на сапунени любовни сериали. Големите надежди... Както и да е. Още преди да седнем на масата майка ми започна да се ,,вайка" (както се изрази баща ми) че лазанята е загоряла отдолу, защото забравила да намаже тавата с олио, което задължително означавало, че тя е болна като леля и Радка и какво ли още не. Казах и, че болеста се нарича хипохондрия, а тя ме скастри : ,,Смей се, смей се, утре като умра ще видиш." Седнахме на масата и баща ми започна да разказва някакви тъпи истории за баници и торти на работата, но за него това все пак означаваше нещо, а майка ми кастреше и него. Тя е луда. Искам да кажа... не знам, и аз не съм големия оптимист, не съм даже особено жизнерадостен през по голямата част от времето, но при нея е така, че откакто я удари кризата на средната направо се скапа. Говори само за пари, светът е гаден, хората не струват, избива я комплекс за малоценност, защото леля ми има пари, а тя не, и накрая ако въобще това има нещо общо – смъртта на баба ми. Това беше отдавна, но съм чувал как майка ми казва, че с годините става по-зле. Трябва да отбележа, че преди вечерята бях в едно от редките си добри настроения (мисля, че мога пак да се оправдая с Етрополе) и не ми се щеше да го губя въобще, затова игнорирах разговорите и си ядях лазанята, която беше и доста солена. Лапах бързо на големи залъци, за да мога да се изнижа по-бързо, да пуша една цигара и да се мине изтезанието. Дочувах неща от типа на : ,,Ще се върнем с 30 килограма риба" – баща ми държи да говори ,,правилно" дори когато е на масата и това много ме изнервя, не можеш да се отпуснеш, трябва да е такъв сноб... Както и да е : ,,Ще се върнем с 30 килограма риба" . Ставаше въпрос  за някакъв язовир, на който баща ми искаше да идем за риба. Казах, че може и да дойда (това у нас се смята за жест на миролюбие от моя страна). ,,Какво ще я правите толкова риба."- изтърси майка ми. Изгубих търпение, но отпусках парата по малко, отначало чрез лека ирония : ,,Днес си изключително позитивно настроена, мамо." ,,Уморена съм, работи  ти по..." ,,Да бе, светът ти е крив и аз съм виновен, ясно".
Замълчахме, баща ми подхвана пак някаква тема, а майка ми си мълчеше. Съжалявах, че не съм крава или някое прасе, та да съм изял вече тая гадост и да се махам. Излапах всичко, изпих чаша вода и тръгнах да излизам бавно, бавно и от зад пак се чу тирадата на майка ми. Обърнах се, погледнах презрително с някаква противна подигравателна усмивка и казах ,,Не ми пука". Мислех си, че ако това беше вярно щях да се чувствам изключително свободно, нали знаете, като че си в леглото, изкъпан и в удобни топли дрехи и изведнъж политаш в нощта, а даже не ти е студено. Както и да е. Влезох си в стаята и дочух красъците от другата стая. Явно и на баща ми му беше омръзнало майка ми да му скапва живота и беше взел моята страна. След малко майка ми каза култувата си реплика ,,Ще видиш утре като умра."   И реших, че е време за мен и цигарата ми да потърсим компанията на тубата с ракия в мазето и малко носталгична музика от телефончето. Наздраве, да пием, че и днес не успях да загубя желанието си за живот.

[mariana_fairy]

Много интересен текст, заради гледната точка, която представя. Чета го за втори път и може би щях да коментирам нещо друго, ако в тези няколко часа не бях си припомнила, че животът свършва бързо. Невъзможно е да не ти пука, когато става дума за родителите, но това което е по-важно, че ние им дължим малко уважение и винаги трябва да живеем с мисълта, че ни предстои същия житейски път и не трябва да допускаме грешките им, докато се учим как да живеем. :) и така... браво за текста, звучи реалистично.