На баба

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Навеждам поглед, за да видя сянката си.
С голямата умора следва своя път.
По-дълга става от фиданка.
А по средата на гърба й - ръб.

Къде е ходила? Какво е носила?
Издухали са я свирепи ветрове.
Когато я погледнеш, чуваш вопъла
на стара птица с скъсани криле.

"Не мога повече." Подпирам края й.
А тя към мен повдига две ръце.
"Ти можеш още!" и изправя ме.
И баба прероди се във дете.