News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

Георги константинов

Started by Qween of the black hearts, August 31, 2011, 13:50:48 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Qween of the black hearts

Георги Константинов е роден през 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология. Работи като заместник главен редактор на вестник ,,Народна младеж", главен редактор на списание ,,Родна реч", главен редактор на списание ,,Пламък". Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание, както и заместник министър на културата, главен секретар на Съюза на българските писатели, член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година. Стиховете си печата за пръв път във вестниците ,,Народна младеж" и ,,Септемврийска победа" и в списание ,,Родна реч".

От 2005 година е носител на националната награда ,,Константин Константинов" за цялостен принос в детското книгоиздаване.


Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая...
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов



ОГЛЕДАЛО
Ще бъдеш и без мен щастлива.
Но аз съм ти необходим-
напомням ти, че си красива
без дневен и вечерен грим.

Усмивката смениш ли с накит,
или сълза те украс -
докосваш ме
със нежен лакет,
разплела весели коси.

Поглеждаш ме -
                         и в огледало
е твоят образ отразен....
А аз си мислех отначало,
че гледаш в мен
и виждаш мен.

И моето любимо:


И ти ми обърна гръб
Отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп
навярно съм лошо облечен

и нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам,
но аз теобичам, все пак
но аз те обичам.

Друг няма да срещнеш такъв –
Ни в тази, ни - в друга минута.
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група

Богат сън на загуби, знам
На къща без покрив приличам,
Но слънцето влиза и там,
Но аз те обичам

Вълнува ме твоята гръд
И твоите очи зелени
Защо ми обърна гръб
Поне тръгни срещу мене...

Георги константинов