Георги константинов

[Qween of the black hearts]

Георги Константинов е роден през 1943 г. в Плевен. Завършва Софийския университет със специалност българска филология. Работи като заместник главен редактор на вестник ,,Народна младеж", главен редактор на списание ,,Родна реч", главен редактор на списание ,,Пламък". Народен представител е в Седмото Велико Народно събрание, както и заместник министър на културата, главен секретар на Съюза на българските писатели, член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година. Стиховете си печата за пръв път във вестниците ,,Народна младеж" и ,,Септемврийска победа" и в списание ,,Родна реч".

От 2005 година е носител на националната награда ,,Константин Константинов" за цялостен принос в детското книгоиздаване.

Благодаря ти, че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш
от моите думи, жестове и книги.
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи
аз чувам звън на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено,
встрани от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми поместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам със възкръсване,
със музика от Моцарт
със Безкрая...
Ако не беше твоето ОТСЪСТВИЕ
щях да повярвам, че съм в Рая!

Георги Константинов



ОГЛЕДАЛО
Ще бъдеш и без мен щастлива.
Но аз съм ти необходим-
напомням ти, че си красива
без дневен и вечерен грим.

Усмивката смениш ли с накит,
или сълза те украс -
докосваш ме
със нежен лакет,
разплела весели коси.

Поглеждаш ме -
                         и в огледало
е твоят образ отразен....
А аз си мислех отначало,
че гледаш в мен
и виждаш мен.

И моето любимо:

И ти ми обърна гръб
Отплува в мъгливата вечер
навярно съм грозен и тъп
навярно съм лошо облечен

и нямам обноски и такт
и думи нелепи изричам,
но аз теобичам, все пак
но аз те обичам.

Друг няма да срещнеш такъв –
Ни в тази, ни - в друга минута.
Усещам в сърцето си кръв
от твоята кръвна група

Богат сън на загуби, знам
На къща без покрив приличам,
Но слънцето влиза и там,
Но аз те обичам

Вълнува ме твоята гръд
И твоите очи зелени
Защо ми обърна гръб
Поне тръгни срещу мене...

Георги константинов