Магията на мрака

[snow__queen]

Наближава 11 вечерта...летният вятър, тихо разхлажда нощта. Навява онова съблазнително чувство, което носи мракът, криейки всичко, което денят не позволява. За повечето хора е поредната вечер, в която се прибират в домовете си, за да си починат от дългия работен ден. За тях двамата, обаче, това беше моментът, в който започваха да живеят... моментът, в който можеха да бъдат само двамата, без останалите хора и обстоятелства да имат значение...
Той спря колата си пред къщата й и забързано, тръгна към вратата... Огледа се, в двете посоки, макар да знаеше, че няма кой да го види... Тя вече го чакаше,  тялото и потреперваше, при мисълта, че след малко щеше да бъде в ръцете му, щеше да усеща дъха му по кожата си...Той звънна на вратата и Тя нетърпеливо му отвори...За секунди вратата бе затворена зад тях, а устните им бяха преплетени едни в други и жадно се изпиваха... Ръцете му шареха по тялото й, без  да пропускат и извивка, от така желаната й плът...Между целувките, той виждаше усмивката й, онова палаво, блясъче в очите й...и не можеше да спре, искаше я и щеше да я има... Бяха се скрили от света и единственото, което имаше значение, беше тази нощ... Обгърна я с ръцете си и бавно, полюлявайки се, като нежна мелодична песен, се отправиха към хола... Голяма, дълга стая, просторна и уютна... Той  я притисна към стената, хвана ръката й, харесваше му да знае, че е негова, че може да я целува, да я гали, да я изпива жадно... Целуваше я безспирно, пъхна ръка под блузата й, усети нежността на кожата й... приведе се й страстно целуна гърдите й, спря за секунда, със затворени очи, искаше да се наслади на аромата й, да запемети всяка частица от тялото й... Нейните ръце, не го пускаха, беше го притиснила толкова силно до себе си, че можеше да усети, всеки удар на сърцето му...Желаеше го, искаше да бъде негова, да му се отдаде, така както не можеше, да го направи с друг...Тя тръгна напред, поведе го бавно към канапето, гледаше го в очите... не казваха нищо... тези очи...те говореха всичко...Той седна... Тя го прекрачи и свали блузата му... започна да целува нежно, врата му, ухото му...докосвайки ги леко върха на езика си...Той започна да диша учестено, жадно...Сграбчи я с ръце и я целуна страстно... свали  блуза й... погледна я и се усмихна... наслаждава се на, това което вижда, това което щеше да има... може би имаха само тази нощ, може би само тази нощ, щеше да изпива устните и в тъмнината, може би само тази нощ, в страст, щяха да разпилеят самотата...
Целуваше я, не спираше, тя разкопча пнаталоните му, помогна му да свали нейните... Задъхваха се от желание, горещата страст в гръдите им напираше... Тя го обгърна с бедра, започна да се поклаща, като топола, развълнувана от летен вятър...Желаеше го... имаше го с всяко движение, докато Той изпиваше с устни, всяка извивка от тялото й... Леко обгърна тялото й с ръце и нежно я сложи да легне на земята...Усещаше вулкан от страст, който държеше в обятията си...Прошепна й : Толкова си красива, любов... Ти си...Тя се усмихна... Да! Онази усмивка, която той виждаше във всичко и навсякъде през деня... Движеха се плавно, нежно, като нотите на приказна балада...Изгаряха парещи, чезнейки в мрака...След тази нощ сладострастна, Тя в прегръдките му бе се скрила.. Дойде и краят на нощта... Но денят- той още малко ще почака. Няма Изгрев, който да се осмели да ги разбуди...И няма нощ, звездите разпиляла, която тяхната любов да не учуди...