Имало едно време човек

[English Accent]

Кажете ми как да живея в тези години, когато животът извън мен е мъртъв ? Как да се пресегна и да взема нещо човешко отвън, когато такова няма ? Какви са тези години на залиняване, на опростяване, оглупяване и огрубяване ? Каква болест се стовари над българина ? Защо младежта се дрогира и се отдава на алчност и завист, на капитала, на старостта, вместо да цъфти за света и да прави красоти, магии, чудеса ? Тежки години са това. Българина не е толкова беден. Има пари за интернет, скъпо бельо от мола, за кръчми и какво ли още не, но не в това е проблемът. Хората се менят, разбирам го, радвам се, че е така, но не мога да се зарадвам когато виждам каква е промяната у хората. Бедността никога не е била предизвиквана само от липсата на пари, никога. Българина е беден духовно, той е мъртав. Не се замисля, мързи го, не се развива, не пише, не вика, не се бунтува. Средният живот на една държава е около 130 години. Дали не ни е дошло времето ? Но каква държава е България ? Била ли е въобще някога или животът й е минал само в сваляне на петолъчки, преходи, кризи, скапани медии, политици без капка човечност... Все още ми пука, на много хора им пука, е и ? Озверяваме бързо и сигурно, почти неповратно. Къде е надеждата ? Може би само в чужбина? А какво ще я правим нашата България? Българията, която обичаме, в която са ни дали имената, заровили сме дядовците и бабите си ? Бедни са българите, бедни. Глупостта е заразна като шарка. Защо след като всеки е сам за себе си в тази комедия, не направи най-доброто за себе си, а прави най-лошото за другия ? Не разбирам, не разбирам, не разбирам. И все пак има ги чудните вечери, в които животът сякаш излиза изпод улиците на София, истинския живот. Музиката засища тъгата. И все пак има на какво да се надяваме, все пак има хора, нали ? Все пак някъде се слуша Бийтълс и се пръква поредния идеалист, който да носи света на плещи, нали ? Бедни, бедни българи. Живее ли още любовта, каните ли си гости, дружелюбни ли сте, правите ли нещо за непознатия на улицата, за този до вас поне ? Има ли още приятелство, къде е? Как да живеем в тази държава, в която няма живот ? Как да живеем щом в онова утре, което не можем да отлагаме вечно, ще се слеем със сивкавата мръсотия на държавници и работници ? Как да живеем щом не хора, а сянки са онези навън ? Лицемерието скрива истината и не ни показва нищо освен онази фалшива маска на оглупял шут. Научихте ни да се задоволяваме с малко. Не става, ще се боря. Искам всичко от живота. Ще пия сока му и ще светя, пък дано още не са ни изболи очите. Трябвало да сме егоисти в щастието. Бедни, българино, ти си глупак. Въобще не схващаш какво означава това, но нека, нека. Издигай се сам нагоре, за да си сам на върха или на дъното. Това, което е най-тъжно е, че аз наистина вярвам в живота, но не във този живот. Вече съм на 20 и единственото, за което мога да се хвана е миналото. Разбирате ли, само на 20, а вече трябва да казвам ,,В доброто старо време". Мошенници ! Не ми трябва този капитализъм, не ми трябват вашите измислени идеали, на мен ми трябва да тичам, да бягам от тази страна, но няма, няма. Ще остана и дано, дано намеря начин да се боря, да направя нещо, нали ? Всички знаем на какво дередже сме и все пак го приемаме, това не разбирам. Защо човекът трябва да е идиот, защо ? Приемаме, че всички сме боклуци, приемаме, че трябва да сме такива , за да успеем. Добре, приемайте си. Аз искам да остана човек.

[mariana_fairy]

Всъщност аз започвам да те преоткривам. Понякога си мисля точно същите неща каквито и ти.Просто цивилизацията е достигнала до такъв етап от развитието си, в който ценностите са изместени и заменени без повечето от нас да го разбират. Хосе Ортега и-гасет в "Бунтът на масите", Айн Ранд в "Новият интелектуалец", Камю, Сартр - всички те говорят за тези тенденции и за единствения възможен изход  - чрез бунта на творците. Бягството никога не е било решение и няма да бъда. Поздравления за финала :)

[English Accent]

Ами при мен тенденциите са изградени от класиците; Достоевски, Толтой, Фицджералд, разбира се не може без "Малкият принц" на Екзюпери и разни други хуманисти, но това, което наистина вдъхновява се текстовете на истинската музика. Имам предвид Beatles с тяхното All you need is love и въобще хипарското движение като цяло. Това ми се струва единствения логичен и приличен начин за "бунт на творците".