В очите на бурята - солени човешки сълзи

[Gentiana]

Гневим те, Боже.
Ясно е. И пак
гърмеж разтриса
портите на Рая,
а мълния чертае
огнен знак
в небето жадно...
Заваля. Накрая.
По бузите ни.
Сякаш са сълзи
на ангел,
неизмолил ни
пощада.
Облизвам капка.
Боже - как горчи!
Прехапвам дума -
знам че ни се пада
не топъл дъжд
гальовно да ръми,
а тази буря
клони поломила,
отнесла покриви,
животи и души.
Прости да шепна-
без очи, без сила,
дали ще чуеш,
ще ли ни простиш,
та слънцето окъпано
да грейне?!
Душите слаби
да ни укрепиш,
преди Геената
под стъпките да зейне.

[agressive_girl]

Невероятен стих, Гео! :) Поздрави!  [heart__]

[Gentiana]

Благодаря ти, мила  [heart__] !