Танцуващи искрици лятно слънце

[Импресия]

Танцуващи искрици лятно слънце

Исках да заспя, но не можех. Щом притворех очи, под миглите ми започваха да танцуват златисти светлинки, които не знам защо, бях убедена, че са искрици от лъчите на лятното слънце. И също така бях убедена, че то, лятното слънце, съвсем не случайно ги беше "забравило". То знаеше, че още помня оня "фокус" от детството, когато с полузатворени очи се опитвах да заблудя баба, че съм заспала. Та точно тогава същите тези слънчеви искрици танцуваха под миглите ми своя неравномерен танц – ту забързан и игрив, ту забавящ се, забавящ се... и изведнъж бум – златните снопчета се разпръскват на множество разноцветни искрици, безразборно разграбили цветовете на дъгата.
След като повторех няколко пъти фокуса с танца на златните снопчета, завършващ с разноцветен фойерверк, отварях за малко очи, хвърлях бърз поглед из стаята да не би да се е случило нещо интересно, което да съм изтървала, и уверявайки се, че всичко си е както преди, спусках отново ресници, давайки воля на нови златни танци, с които неусетно се пренасях в онези безметежни сънища, от които нищо не помня. А не помня, вероятно защото малкото дете не разграничава сън и реалност – за него те са едно цяло.
Това, което помня, са скептичните погледи и обидната ирония от страна на моите най-близки, когато им разказвах за една мнооого дълга разходка с дядо, при която стигнахме чак до Африка и видяхме черните хора, изгорели от силното южно слънце. Защо всичките тези мили хора – моите близки така настойчиво ме убеждаваха, че не е възможно да съм била в Африка, след като аз БЯХ там!
Ох,... чакайте,... танцът на слънчевите искрици, вплетени в миглите ми започна нещо да се забавя. Скоро ще съм в други светове. А когато се върна, моля ви, не ми казвайте, че не съм била там.

[Gentiana]

няма  :p
:flowers: