Неразрушим

[agressive_girl]

Дишаш ли? Понякога те проверявам, просто за всеки случай. Лежиш. Втренчил си поглед в тавана и едва доловимо мърдаш устни в беззвучна молитва. На кого се молиш? Мислиш ли за нещо? Или просто трепериш от неназован ужас? Защо мълчиш така жестоко? В стените на стаята ти живеят хлебарки. Не знаеш за това, нали? Всяка вечер драскат с крачета по мазилката и си правят дупки, за да излязат. Сигурно такъв е звукът, издаван от масите грешни душици, завинаги оковани в тъмен и лепкав мрак. Дори подозирам, че такъв е демонският смях. Дано да греша. Не искам да знам. Мразя въображението си. То живее отделно от мен. Аз живея отделно от себе си. Моето тяло живее отделно от обществото. Говорим си за безсмъртие, точно когато душата те напуска. Олекваш. Няма те.
Дишаш ли? Не заспивай! Искам да говоря. Да не казвам нищо, а всъщност да казвам всичко. Знаеш ли, че мечтите са камъни? Чрез тях можеш да градиш. Това го разбрах по трудния начин. Осъзнах и онова извратено удоволствие, когато отчупваш от сбъднатата мечта и замерваш към този, който някога ти каза, че не можеш да се справиш. Обичам да мачкам. Всичко е въпрос на възможности. Аз притежавам света. Той живее в мен.
Не искам да затваряш клепачи! Искам да те гледам в очите! Нуждая се и затова търся.
Взирам се в тях
(в теб)
и търся нещо красиво
(нещо, което обичам)
Живея в безвремие. Безумие. Безизразност. Безочие. Бля-бля-бля.
Дишаш ли?
Мисля, че не е нормално паяците по стените всъщност да плетат мрежи по тавана. Те трябва да живеят в ъглите. Там според източната философия се събира цялата негативна енергия. Затова изпитвам такова дълбоко отвращение от тези същества. Те олицетворяват
(потъвам някъде дълбоко и няма въздух няма няма няма)
всичко, което мразя.
Няма значение. Понякога си мисля за странности. Такива, дето не можеш да ги разбереш. Не можеш да ми следиш мисълта и казваш, че няма такава. Но аз знам и виждам. Неща, за които дори не си подозирал. Заради които с удоволствие би се насилил да се удавиш в кална локва на шосето. Смея се много. Защото не знаеш защо. И ми идва отвътре вдъхновение и искам да убивам. Разкъсвам. Взривявам. Унищожавам. Нямам граници.
С думите си пръскам киселина.
Небето е мое. И аз му принадлежа.