Елементи на спасение

[English Accent]

 Първа нощ
Сърцето ми е като пепелник – обгорено и осеянo с пепел. Изгарям за собствен живот. Вече свободната ми душа е невидимата сила, която ме води нанякъде. Хвърляй торбите с пясък, капитане, излитаме! Летя към Слънцето. Лошото на това да живееш за любовта е, че често умираш от нея или за нея, но тези прераждания... Живея, за да обичам и за да умра със сълзи на очите...Сълзи, които остават от пълноценния щастлив живот. Зелена и вечно свежа надгробна плоча.
Сънища. Любим човек – мъртъв. Помня всичко в детайли, но наистина ме е страх да разкажа. Бяхме във Варна, на погребението имаше много хора, тъжни, мълчаливи, черни. Валеше дъжд и от земята се вдигаше пара. Стоях пред черния ковчег с 2 червени рози. Не казах нищо. Дланите ми трепереха.
Събудих се и се опитах да й пратя SMS. Спомних си, че мъртвите не могат да отговарят на SMS-и. Опомних се малко преди изгрева, когато видях цяло ято гарги. Целия ден бях нервен и се молех тя да е добре. Повтарях си, че е сън, но все още се чувствах нервен. Скапани гарги. Любовта трябва да е нещо повече от една безвъзвратна загуба, нали ?

Втора  Нощ
Изпълнен съм с най-светли чувства, с жажда, ако щете лакомия. Сам съм, но съм толкова отдаден. Луната се крие бледа и болна зад тъмните облаци. Това е, за да погледнем към зората. Тя е винаги срамежлива и трябва неуморно да я търсиш. Миналото ще изгони надвисналата над себе си мъгла, то е усмихнато дете, което бъдещето ще огрее. Бъдеще, което ще е много по-трудно от всичко вече отминало, бъдеще, което изисква много повече. Нека занапред виждам като слепец, да чувам като глух, да говоря като мим...
Смърт. Когато умра ще ме погребат в някое почти безлюдно село. За мен ще се моли жена, която знае какво е да имаш мъж, ще плаче син (защото момчетата трябва да могат да плачат), който знае какво е да имаш баща, ще говорят приятели, вдигащи чаши с вино, които знаят какво е да имаш приятел. Един по-добър свят ще чете моите искренни думи и ще пее тъжните ми песни. Вътре в мен остава надеждата за Бог и страха от неговата справедливост. В ума ми остава идеята за една утопия, в събраните длани – една гореща молитва, под краката – една земя, която обичам, заедно с всичко случило се на нея. Заедно с подигравките, мръсотията и хилядите малки препятсвия, които ни подготвят за големия скок. В ушите ми звучи едва прошепнатото ,,Лека нощ". Смъртта наистина е тъжна, когато си живял добре. Смъртта наистина е непоносима, когато не си успял да живееш. Смъртта е истинско щастие, когато знаеш, че ще се родиш, за да бъдеш това което искаш.
Животът е един съвсем мъничък кръг, около който се въртят големи думи, големи идеи, големи хора; Велик е този, който успее да вземе тоя кръг, заедно с всичките му недостатъци и да подари най ценното от него.
1.   Раждане
Птиците прелитат над изгряващото слънце
Прелитаме и ние,
Влюбени и живи.

Не можеш да ме убиеш,
Красив живот,
Но можеш да ме вземеш, за да бъда с теб

2.   Детсво.
Прелита ято птици над релсите трамвайни
Търсят опънатите жици,
Разкриват сладки тайни

Ето, първите лъчи изгряват,
Демони в сълзи се давят,
А ние виждаме Бог

3.   Съзряване
Грабим с просещите длани,
Грабим вяра,
Заразени, жаадни, гладни

Благодаря ти, Боже,
Благодаря че сърцето още може

4.   Разочарование
Трия няколко сълзи и зная,
Че на мъката далеч е краят,
Но напира в моите гърди едно полузабравено ,,преди"

Излитат облаци, обковани в златен кант

5.   Болка
Ослепи ме, Слънце,
Слепите не знаят що е
Нощ

6.Надежда
Отворено сърце,
Странен свят широк,
Множество въпроси и един обичащ Бог

7 Зрялост.
Хората горките
(добрите, даже злите)
В понеделник – първа смяна
Ще направят тежката замяна
Какво е да те има
И какво е да те няма.

8. Вяра
Благодаря ти, Боже,
Знам,
Без теб не може

Благодаря на цялото небе,
Че запазих в себе си дете

9. Старост

Обичам всеки светъл лъч,
Обичам да обичам,
Момчето става мъж

10. Смърт
Напред !
Назад вече мина,
Дланите стопиха ледената зима,
Растяхме и живяхме...детсвото отмина

11. Завещание

Казват, че любовта оставя рани,
Казват, след раздяла душите са съдрани,
Казват, че любовта е капитална,
Само интерес, дума най – банална

Казват тежки думи всичките циници,
Но кажете, моля,
Как онези диви птици,
Заедно си градят гнездо от сухи клони,
Как напролет съчетават своя дълъг полет.

Кажете, моля
Защо забиват си сами гърдите,
Пеейки в на храстите бодлите

12. Сбогом

Изгрев,
Ти идваш само за едно,
За да отлетим към нещо по-добро

13. Мъдрост
Дотук с мойте откровения избистрени,
Мечтая днес
(малко по-пречистени)
Да успеем да запазим
Човекът
(без да мразим)

Човек се всеки ражда,
Но, любими мои,
Човекът трудно се опазва.

[mariana_fairy]

Загубата на любим човек е нещо, което може да те промени завинаги. Добър текст