Утре отивам на "Джулай морнинг" и мечтая

[English Accent]

Бях много пиян. Последните три денонощия бях прекарал пиян и дрогиран в Борисовата градина, НДК, Южния парк...по дяволите, даже у дома си бях за малко.
Исках да ида на ,,July morning", като тая глупост означаваше нещо единствено за мен. И за мен почти нищо не означаваше.
Бях обезверен, мамка му... Знаех си го. Бог, надежда, утре, вяра...
Шибани бабички, миришещи на домашен сапун и пот...
Тръгнах без   1 стотинка, че нали оня педал все нямаше пари. Опитвах се да се радвам, че съм сам на стопа.
,,Щеше да ми говори тъпотии...нямаше да мога да се успокоя...Мразя го копелето, той е напълно безполезен. Бившето ми гадже ??? Би му пуснала само ако... Знам, че лъже.
Така или иначе щях да го пребия."

На първия стоп ме качи някакъв турчин и усетих как му завиждам, защото имаше снимка на жена си върху огледалото за задно виждане.
До Търново и после пак...
Купих си бира от някаква бензиностанция и се напих зверски.
Качиха ме.  Нищо интересно. Мислех си за миналото. С всеки изминат метър от магистралата спомените ми се изчистваха от мен... Засмах се, отворих прозореца и показах два средни пръста на втренченото в мен поле от цветя. Това продължи около минута. После дълго съм се чудил дали си е струвало да продължавам.
,,А сега какво?" – питах се. Нямаше смисъл да продължавам. Това ми стигаше, за повече трябваше да умра.
Милион жълти главички ме гледаха, слънцето притваряше очите с впечатляващата си хитрост.
,,Идвам"- казах си, докато си припомнях най-лесния начин да забравя, че нося отговорност за действията си.

В Търговище бях пиян като свиня. Бира, вино и няколко коза.
Когато  Дильо ме качи, на първо място забеляза грозната ми мутра.
-Какво си се ухилил бе ? Към Камен бряг ли си ? – пита ме, докато си реши косата назад.
Казах му, че съм натам. Изпих последните си глътки бира, предложих му коз и се напушихме.

-Ти си празна мидена черупка и се празниш по гащите на мацките, нали?
-Само, когато имам настроение.
- А не си ли обичал някоя ?
- Тоя па... Само веднъж.
- Гадна кучка, а ?

Не отговори. Мълчахме още 10 минути. Гледах си през джама и съвсем малко се интересувах от Дильо. Минахме покрай поле от някакви глупави жълти цветя, израсли по-нагъсто от храсталака на някоя виетнамка.
Обърна се към мен, погледна ме, усмихна се надменно и ме попита :
- Вярваш ли в Бог ?
Очаквах нещо подобно. За ограничен мозък като моя това е стереотип. Качва те някакъв с дълга коса и задължително ще те пита за Бог.

-   Донякъде – отговарям
-   Как така донякъде ? Или ,,Да" или ,,Не". Вярваш ли в Бог.

Замислих се, повъртях се за още бира. Нямаше. За цигара. Нямаше. За Дилян...

-   Не – отговорих най-сетне и усетих червеникаво черната болка на разочарованието, давеща сърцето, опожараваща го...
-   Това е добре.
-   ХАХАХАХАХХАХАХАХА – не издържах и му се изсмях в лицето
-   Защо бе, пич – питам
-   Наясно си.
Много се ядосах.
-   Да ти еба майката !
Той ме гледаше малко понамръщен. Не искаше да  ме удари...сигурен бях.
-   Някои хора въобще не се замислят дали вярват в Бог или не. Ще ти се да си от тях, нали ?

Псувах около минута. После задърпах колана. Псувах. Псувах. Дърпах колана.
Той не спираше.

-   Мама ти деба, искам да съм от тях,  искам и с майка ти да съм  !!!

Спря ми на 12 километра от Камен бряг. Взех си сака и шапката.
-   Ще се видим там – провикна се, докато колата му чертаеше празни  ленти по пясъка.
Не издържах. Хвърлих сака колкото се мога по-далеч. Крещях !
,,Да ти еба майката, педаааааал !!!!!!! "

На около 30 метра от мен колата спря. Десният джам ,,падна" и отвътре чух глас :

-Нямаш ли нужда от разходка на саме ?

Колата бавно се отдалечи. Сивите и ламарини...Лъчите, очите ми...
Бях като бесен. Спомних си за Холдън Колфийлд, после за оная мацка от Борисовата дето играеше фризби...
Мислех си за Бог.
,,Ако това копеле го има, то той е пълен мерзавец, боклук и лентяй. Щом твориш, трябва да си отговорен за сътвореното. Ако Го няма, то всичко е наред. Това е измислица за самотниците. А откакто религията беше разконспирирана... Боже, някога наистина вярвах в теб. Само дето и в чашката повярвах, и в лудостта, и в религията, и в себе си повярвах. Сестра ми да е добре.  А за теб... ? Не знам. Очаквай още лицемерни молитви и някаква измама от мен. Почти те докоснах. Следващия път ще те целуна по бузата."

                                           **********

Последен стоп.
Седя на задната седалка и разправям на Митко, че пиша стихове.
Митко е брадясал 35-годишен ерген с посивели по слепоочията коси.
Завидях му.

-Мите, какви ще ги вършиш по ,,Джулая?"
- Ще се напия – лаконично и категорично отговаря той.
- Вярваш ли в Бог ?

Митко пали цигара, чеше се по дясната буза.

-   Никога не е искал такова нещо от мен.
                   
                                                       ******

Плато. Море. Пропаст, обрасла с трева, а по нея накацали като мухи хиляди щастливи Данчо или Ирина или Мими или някой, което име не е от значение. Стоя като изтокан и гледам морето. Мамка му, напушен съм, а от оная истинска тръпка...нищо. Спомени, мечти, промени. Всичко минава пред мен на кинолента и аз го давя в морето. Скачам с него. С миналото. С всичко.
                                               **********

Седнал съм на земята до някакво момиче. Помня, че се казваше Лили. Боже, само името и мразех. Леко накъдрена кестенява коса, страхотно тяло...толкова...кафяви очи, способни да превърнат  добро в лошо, черно в бяло...
Обичах я на втората или третата минута, в която я видях. Тази рокля...Жълто и синьо.
                      ******

Сутринта слънцето изгори спомените ми...изгори мен, който си пречеше. Прегръщах я, а тя дремеше. Пих една бира и я събудих.

-Здравей – усмивката и струваше повече от всички изгреви по света. Мамка му, вече я обичах . Знаех, че е заради морето и тн., ама...

-Къде е Бог ?
- Удави се в морето – казах

Не чувствах болка, не чувствах червено и черно,  не чувствах бодливото сено от Бийтълс. Не чувствах утрото.

-   Бог ще почака – усмихнах се и й целунах ръката.
-   Никой никого не чака
Бог ме чакше. Вътре в мен, на онова място, което не мога да засегна. Бог ме чакаше и отхвърляше всички предразсъдъци, болни спомени, лъжливи мечти, изгубено време.

[chocolate_fairy]

 [bravisimo]

Имаш много добри попадения.