Любовта-тази висша форма на мазохизъм

[Gentiana]

Студено ми е...
На дъното винаги
е студено.
И колкото по-дълбоко
потъвам,
толкова по-жестоки са
пръстите
на студа в душата ми.
Костеливи и хищни
като сенки
на грабливи птици
в мен пищят...
Никога не намирам
точната дума,
с която се отваря
оная врата,зад която
си затворил сърцето си.
И затова
продължавам да потъвам.
100 години самота.
Понякога и те не стигат
да намериш пътя към себе си,
към съществото, което диша до теб.
Болката е кактус, пустинен мираж.
Любовта е висша форма на мазохизъм.
Душата - небе, новолуние, ДНК-а
на онези, създадени и прокудени от Рая.
Допирните ми точки със теб
са по-бледи от дъха ти в зимен ден,
затова ли не ми ги признаваш?!
Огледай се в очите ми,
дано най-после ми се оставиш.
Нежно... Без съпротива.
А после и двамата да потънем.
На дъното е горещо, когато сме двама.
Нали и Ада там някъде се намира?!
Щом съм с тебе
имаш ли нужда от Рая?!
Жестоко и тъжно ще е ,
ако ми кажеш
че не ти стигам...

[bezdaren_nekadarnik]

 [cvetee] [cvetee] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

 [hey sexyy] [devil4o]