Не се влюбвай в мен

[Don_NUTSO]

Ели Мели / http://www.webcafe.bg


Те се запознаха на един покрив. Инцидентно. Нито единият от двамата имаше работа там, но се случи така, че по едно и също неподходящо време бяха стигнали до ръба. Тя се сети, че го е виждала на снимките на своя позната във Facebook, той имаше колега, с който въпросната приятелка беше излизала преди време.

Светът е малък, а покривите още повече.

Нито един от двамата не попита другия за причината, която го беше довела тук. Неговата беше твърде скучна, а нейната прекалено драматична.

Не си казаха много в онзи ден. Единственото, което тя помнеше от тогава бяха думите му: "Недей да се влюбваш в мен!" Дълго се смя, след като ги чу, и тържествено обеща, че няма да го прави.

На следващия ден мисли за него, когато се събуди, на път към офиса, докато оправяше червилото си преди обедната почивка, по време на среща в късния следобед, докато пиеше коктейли с приятелка след работа, когато сваляше грима си преди да си легне, както и докато заспиваше.

Той се сети за нея само веднъж. И реши да й звънне. Но някаква работа в офиса отвлече вниманието му и забрави.

Три месеца по-късно.

Приятелката й го тагна на една от снимките си и тя реши да му напише съобщение. След като се беше сещала за него и странната им среща всеки ден, по няколко пъти.

"Обикалял ли си скоро по покривите" беше посланието, което прочете в пощата си. Усмихна се. И побърза да отговори преди момичето в леглото до него да се е събудило.

"Искаш ли да опитаме нещо по-земно? Направо подземно!"
Канеше я в петък вечер на някакво парти в един клуб, който се намираше в подлез. Видя й се остроумно и оригинално. Ако беше малко по-предпазлива можеше и да разчете символиката - това си беше по-скоро пропадане...от звездите към дъното...

Рано беше за такива мисли. Сега беше времето на забавленията. После времето на целувките. После времето на падащите дрехи. Никога не дойде времето на правилните въпроси. Нито времето на обещанията.

След това изпаднаха в безвремие - нямаше правила, фантазиите бяха по-силни от реалността, очите им бяха затворени за фактите. Беше прекрасно.

Една сутрин той я изпращаше с целувка на вратата си. Беше обвил с ръце кръста й, застанал зад нея и отказващ да я пусне, въпреки мрънкането й, че ще закъснее за работа, когато краката й се подкосиха.

Осъзна, че е нарушила обещанието си от онзи ден на покрива. И не й оставаше нищо друго освен да си тръгне.
...

Това не е точно истинска история, но би могла да бъде. Защото жените сме такива. Влюбваме се в хората, които най-малко очакваме. В хора, които не можем да си позволим. В хора, които без да искат ни разбиват сърцата. В хора, за които се омъжваме. В хора, за които никога няма да се омъжим. В хора, които си заслужават да бъдат обичани!

Както написа днес Дес, вдъхновена от Зиндел: "Преди си мъдър. После си мъдър. А по средата не си."