Вазата

[Gentiana]

Не може шепата ти
да даде живот
Положеното в нея
ще изсъхне
Стъблата горди
с нежния си цвят
на тлен обречени са
и са вече мъртви
Ти пак ще чакаш
жадна и сама
букети нови -
дан на суетата
Капризна е
човешката душа -
откъсва и забравя
Красотата
е зов протяжен
виещ към луна
държащ ни будни
Сънищата гонещ
Блуждаем Късаме
последните цветя -
самите ние тленни
в този свят огромен
http://www.youtube.com/watch?v=D2qa2_06tWw

[Сянката–в–мен]

Ммм... Прекрасно... :) Както обикновено, Гео, успя да ме задържиш у дома... :) Целувам те, страхотно е... :)

[Gentiana]

Много се радвам, че ти харесва, Боби   [gu6]
И още повече бих се радвала, ако нашето Стих4е стане отново многолюдно и уютно, както в доброто старо време. Има места, които просто си струва да се опазят, не че има нещо вечно в нетрайния ни живот, но пък ..... колкото се може по-дълго да задържим мига.  :)
http://www.playcast.ru/view/1408952/eb74a81ef2c36c95e596f9f5c5ed6f54ec2bbdd9pl

[Qween of the black hearts]

 [ihuuu] [i love youuuu] aplaus3 aplaus3 aplaus3