Сено с полепнали по него конски лайна

Started by English Accent, June 11, 2011, 13:28:34 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

English Accent

Прибрах се трезвен с махмурлук. Страх ме беше да гледам назад, напред надолу, нагоре, навътре в себе си, въобще...стига с това гледане. Влизам вкъщи и баща ми сготвил някаква манджа. Вкусна беше, ама ми стана някакси много тъжно като си го представих как е гледал ,,Дискавъри", пил е бира или ракия и е готвил. От едно празно място на друго. Въобще няма по-тъжно нещо на тоя свят от празните места. Затова трябва да се натъпкват хубавичко със сено или каквото там намерите, па ако ще по сеното да има полепнали конски лайна. Важно е да няма празно, защото ще ви засмуче. Мамка му, сигурен съм, че точно така става. По добре да имам сено с полепнали конски лайна по него в себе си, отколкото да бъда засмукан от шибаната кухина.
Най-тъжно ми стана, когато баща ми се държа мило с мен. И аз съм един чешит. Абе свикнал съм да е гаден и заядлив и туйто. Тогава знам, че е удовлетворен, че прави нещо, а сега какво...Подушил самота и се уплашил...Не, не мога да гледам баща си така. Губя почва, не става и туйто. По-добре пак да си викаме, да се гледаме на кръв и каквото и да е друго, ама не и тая негова ,,Мексиканска" манджа и милото му държане. Под онова сурово его няма никой, мамка му. Знам, че е празно и това копеле не е натъпкало нищо там вътре. Нищо. А кажа ли му да натъпче хубаво със сено с полепнали конски лайна по него няма да ме повслуша. Той затова и пие. Ама каква файда от пиенето. То е само временно. Запълва, признавам. Най-хубаво запълва виното, особено ако е менте. И водката запълва, ама е до време. А всъщност те пие отвътре. Няма значение. Това самотата е гадна кучка. Пие като вампир бе, майка и долна. И прави от баща ми куче. От тия миличките кучета, сладките. Аз съм свикнал баща ми да е гаден пес. Да те захапе, да те лае, да те хване някоя болест от него и да береш ядове. Това въобще не ми харесваше, ама по-добре гаден пес, отколкото някакво окастрено и мило псе. Не мога да си представа да се държи мило. Бога ми, майка ми и сестра ми ще се приберат, ще каже 2 мили думи и ако не стане скандал пак ще ги манипулирам, пак ще ръчкам където ми не е работата и дано се разведат. Това и преди го правех и за малко да успея. Ама пак нещо да ме спира. Винаги нещо ме спира. Сестра ми. Все едно. Това са глупости. Щях да се наливам до безбожност, докато се вдърва и оповръщам. Щях не сено с конски лайна полепнали по него да пъхам в дупката, а всичкия гаден катран на тоя свят щях да побера. Ама наистина, това е все едно. Сега съм напъхал в дупката някакви боклуци. Спомени, мечти, илюзии, малко сълзи, Бийтълс съм ги напъхал всичките. Абе въобще една голяма лодка се получава, дето съм я пуснал надолу по течението и мамка му, колко е от значение това НАДОЛУ, а има и водопади, знам го. Там при водопада има мъгла. Тя е онова, което ме спира. Мамка му, една възглавница дълбоко в сърцето или душа или каквото е останало от тия дивотии и ме стиска, души ме. Сълзите, мамка им, са ми единствената утеха. Ама и те излезоха гадни кучки. Понякога са неискренни и лъжливи. Мамка им, колко ги мразя тогава. Че нали трябва да са чисти, солени, горчиви, все едно. Абе важното е да тъпчеш със сено с полепнали по него говна на кон, ако ще. А преди мечтаех в зелено и златно...
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

Qween of the black hearts

хмммм много е агресивно,арогантно... някак гневно, но е истинско.! Хората понякога толкова сме свикнали на гадости че нормалните и хубави неща са ни чужди и далечни и не ги искаме