Танцът на гнева

[English Accent]

                                                                                ,,Гневът е оръжието на безсилието."

                           
                                               Първи ден

Бяхме се събрали до Невски и чакахме Жоро. Пиехме бира и почти не говорехме. Иво ми поиска цигара, аз го изгледах гадно. Беше последната, а вече му бях дал две, дължеше ми 30 кинта, а и вчера го бях черпил бири. Дадох му. Облаците летяха над куполите на Невски, дъждовни, опушени, сериозни. След 10 минути Жоро дойде. Изглеждаше изплашен и не погледна никой от нас в очите.
- Какво ти е бе, Жоре, и на теб ли са ти потънали гемиите.
Не ми отговори, не ме и погледна. Препсувах го, не знам дали на ум или на глас.
- 'Айде, че трябва да ходим към Студентски.
Тръгнахме към спирката на 280. Жоро мълчеше, аз мълчах, Иво говореше някакви глупости за ,,Господари на ефира", но не го слушахме.
Пътувахме и трябваше да слизаме 2 пъти от рейса, заради контрольорите.
Най – сетне се озовахме в парка в Студентски и поисках на 2 момичета цигари.
Зачакахме. Иво се обади на Гери. Дойде след 15 минути и я изгледах злобно.
-   Да вървим – казах през зъби.
Седнахме на една пейка. Пиех бира и пушех. Гери говореше някакви глупости за това колко мразела да чака, да се държи лошо с хората и тн. Не вярвах на нито една нейна дума. Щеше да завали. Станах, разходих се. Седнах. След малко Иво каза:
-Ето ги.
Подсвирнах силно. Видяха ме и им махнах. Обърнах се и отпих от бирата. Тъкмо я бях оставил на земята и усетих удар. Изправих се и го видях.
Беше се усмихнал отвратително и ме псуваше. Не издържах.
Сбихме се и ми сцепи веждата, аз му надух окото. Тъпия Жоро не искаше да ме погледне в очите. ,,Страхливец" –помислих си. Докато ни разделяха някой ми бутна цигара в ръката. Поисках огънче и запуших.
,,Така значи, само добър приятел става качествен предател."
Казаха ми да си вървя, че ония щял да вика още хора. Тръгнах си и цял треперех.
Беше ме яд, страх, бях доволен и какво ли още не за поне 10 минути.
,,Най-сетне сивото стана червено" – помислих си. Радвах се, че се е случило нещо, което да оцвети мръсния сив ден.
Размишлявах. Знаех си, че с тая Гери не трябва да се занимавам. Личеше и по мазната усмивка, но имах такова желание да се забъркам в нещо.
,,Ревнивец". Купих си бира и зачаках да завали. Кръвта се стичаше надолу по лицето ми.
,,Ако не беше срещу мен, щях да се възхитя на онзи" – признах пред себе си.
,,Толкова пъти му е скапвала живота, а той я обича. Влюбен глупак, какво по-хубаво и какво по-лошо."
Съблякох се по тениска и заджапах по локвите. Отдавна не бях виждал толкова ядосан човек. Треперех от студ.
,,В него гори пламък, помислих си, дано се изпърли."

                                                         Втори ден
Събудих се. Главата ме болеше. Не знаех дали от махмурлукът или от боя. Погледнах се в огледалото и установих, че е от двете. Бях заключил вратата на стаята, за да не ме види баща ми със синката ако влезе. Отключих и намерих 20 лева. Зарадвах се. Изкъпах се. Облекох се и излязох на разходка. По път сдъвках 2 сандвича и изпих 1 айрян. Иво ми се обади по телефона. Говорих му весело, разпитах го как е ония, той ми вика, че е син и едвам ходи, аз се радвам, той пита как съм, отговарям : ,,С махмурлук и сцепена вежда." Рабрахме се да се видим.
Видяхме се, погледна ме, вика: ,,Нищо ти няма, само дето си прост, да се забъркаш с тия." Засмях се. Поядосвахме се на Жоро половин час, после му се подигравахме, после с отвращение забравихме за него веднъж за винаги.
Иво имаше изпит и трябваше да се прибира.
Аз се напих с един приятел. Пихме до сутринта. Ядосвах се все повече и повече с всяка чаша, накрая си тръгнах.
Крачех по Мариа Луиза. Точно преди Лъвов мост имаше някаква навалица. Приближих се, като в същото време се опитвах да се сетя колко е часът. Трябваше да е към 6 сутринта. Беше се зазорило. Навалицата всъщност се състоеше от двама араби и един старец. Опитваха се да вдигнат паднал човек от тротоара. Отидох при тях и погледнах човека. Беше негър, на около 35 с побелели коси. Главата му беше в кръв, но това явно не му пречеше, защото беше много пиян. Вонеше отвратително. Наведох се, вдигнах го. Обадих се на бърза помощ, а арабите се ометоха. Работеха отсреща на дюнерите. Старецът остана. По телефона се скарах с жената от бърза помощ, защото не можеше да разбере какво и обяснявам.
-На Мариа Луиза, при Лъвов мост са пребили човек, пратете линейка – не можех да си представя как да и го обясня по-ясно.
- Може ли по-спокойно – скара ми се.
-А може ли по-адекватно – срязах я и затворих.
След 5 минути линейката пристигна. Отворих задната врата, но шофьорът излезе и ми се скара. Излезе и една жена от бърза помощ с амоняк и памук в ръцете.
,,Безнадежно"- помислих си.
Заразпитваха ме разни неща, отговарях им. След малко дойде и полицията. Това не го очаквах. Сетих се за синката на окото си. Щяха да ме заподозрят.
Заобяснявах и на тях. Започнаха да пишат някакви протоколи и видях какво пише полицая. Не издържах и кипнах.
-   Как паднал и се ударил, бе ! Как така е падал 15 метра и всичко е в кръв.
Полицаят ме изгледа заплашително. Не се уплаших.
-   Ти какво ? Репчиш ли се?
-   Не се репча, защо не го приберете в линейката ?
-   Няма документи.
-   И какво като няма ?
-   Ти да не искаш да го осиновиш бе ?
Замислих се. Баща ми излизаше за работа след час. Можеше да изчакам и тогава... Не, отказах се. Помогнах им да го вдигнат и го подпряхме на стената на някакъв магазин. Даже ръкавици си сложиха, че бил отвратителен. Предложиха и на мен, отказах.
Седнах на един висок тротоар. Една проститутка дойде при мен и аз я изгледах мрачно. Тя ми се усмихна.
-   Какво ти е на окото ?
-   Това си е моя работа – усмихнах се
Тръгнах си преди полицаите да са забелязали синината ми. Още не им беше омръзнало да пишат глупости във формулярите.
На спирката изпросих 1 цигара от някакъв. Запуших, влязох в двора на училището и се разкрещях.
Крещях за себе си крещях за просяка, крещях по куките, по линейката. Крещях. Имаше една червено черна буза вътре в мен. Исках да я изкрещя. Разплаках се и се прибрах.
Баща ми беше излязъл за работа. Трябваше ми нещо за да заспя. Отворих хладилника и намерих около литър бира. Намерих и цигари на раклата в стаята на баща ми. Изпих бирата, изпуших няколко цигари. Доспа ми се. Легнах с дрехите. Очите ми се затвориха сами. Почти заспал си помислих :
,,Гневът не е добър партньор за танци - винаги иска да води и постоянно  настъпва в слабото място, наречено човек".

[Qween of the black hearts]

Гневът не е добър партньор за танци - винаги иска да води и постоянно  настъпва в слабото място, наречено човек".


много точно казано, иначе като цяло ми хареса добре е написано

[English Accent]

Мерси, за съжаление историята е истинска :) Реших, че като няма какво друга да я правя най-добре ще е да я напиша.

[Qween of the black hearts]

в такъв случай си на правилното място