Животът - заем, с кош илюзии подарък

[Gentiana]

Когато вълците завият
в една разблудна нощ-
безсрамно полугола
и окръглила ириси луна
се скрие
зад облак парцалив...,
изритвам стола,
на който е седяла
дълго - дълго мрачината,
преди душата ми
да се покрие с перушина
и черногарванска
да закълве стената,
в печален опит
в другата килия
да премине.
Но клюн от светлина
бетон не плаши
и ноктите ми сгърчени
се чупят.
В ума ми тихичко
бълбука гъста каша
от омерзение и страх.
Час неподкупен
бръшляна по решетките
подрежда,
така че мракът
с мен затворен да остане,
без право на амнистия.
Надежда
ръжда от чакане
във тъмното ще хване.
А вълците ще вият
и ще чезне
сънят ми сомнамбулен
зад предела
на чужд живот- прикрита,
хищна бездна.
Назаем даденото
през носа ни ще излезне.
http://www.youtube.com/watch?v=Gh2dc2_3F24&feature=related