С печата на печал ...

[Gentiana]

С печата на печал
недей затваря
душата ми,
като писмо
от древността,
забравено
на масичката стара
във дом, из който
броди пустота.

Прозрачни са ръцете ми,
минава
онази бледа
лунна светлина,
за да потъне във пръстта...
Не обещава
и, всъщност, носи
само
самота.

Аз искам не мълчание,
а ласка.
Докосване и радост.
Светлина.
Счупи печата...
Скрит зад свойта маска
държиш разтворена,
прочетена душа.