Спомен болезнен

[stih4e]

усетих липсата за теб ... усетих я уви ... след толкова години ... боли ли ме ... уви - боли ... боли ме, че чак ми се умира. А теб едва те няма, няма те и няма да те има ... а аз след толкова години ... пожелах те, исках те ... горях ... та чак умирах ... исках да те има ... И с онова познатото стихотворение използвам думите от него  ... Благодаря ти ... "благодаря ти, че те нямам" ... да палиш огъня и да бушуваш ... да ме изгаряш ... без да ми говориш ... за да те имам поне в мечтите - там, където всичко е перфектно ... там, където аз съм диригент ... но от мен не пожелавай да изчезна ... недей крещя злокобно да се махна, заедно с онези искащи те хищно ... моето желание е несравнимо ... не съм хищник, но в мислите си те разкъсвам по-жадно, разярено и от него ... благодаря за огъня разпалващ се понякога ...  благодаря за твоето търпение и благодаря за твоето разбиране ...
А когато си припомня ... Господи, та аз обичах ... А, когато си припомня, Господи, аз бях искрен ... А, когато си припомня всичко бе толкова прекрасно ... а, когато си припомня ... толкова много ме болеше ...

[Eyes^On^You_F]

 :flowers: [plqs plqs]