Черно стихотворение

[Gentiana]

Черно кафе...
И горчив шоколад...
В черните сенки
на душата ми
гарвани кълват
мислите си
и грачат в синьо.
Синьото
от тъгата ми почернява
и като камъни
в рядка кал
падат илюзии
и очите ми
мръсни пръски
заслепяват.
Преди да падне нощта
деня трябва
в локвите да удавя
и светлината му
в дън земя да скрия.
В полунощ
Луната ще залезе.
Новолуние.
Небето няма отражение.
Черно ми е.