Когато.

Started by DEVIL_IN_HEAVEN, April 12, 2011, 02:13:37 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

DEVIL_IN_HEAVEN

Накарай люляк да цъфти през зима.
Вържи с въже разюздения вятър.
Водата да тече по ред и рима.
И да замлъкне огненият кратер.

Строявай пилци. Подреди градина.
От камък направи си злато.
А после се надявай от комина
наместо пушек да излезе лято.

Накарай ме. Вържи. Подреждай.
Ако не стане - постави ми тапа.
Строявай ме... Сега ли нежност?
Добре. От камък - златото.
Когато.
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...

mariana_fairy

Една тъжна усмивка за поетичната ти алхимия  :)
Душата ми легло ти беше...

SimonaShtonova


djuliano

Откраднах от небето всички песни,
въздъхнах и от тях издялах младост.
Видя ми се със тебе много лесно,
и ето че създадох вече радост.

Разчупих злото и го консервирах,
от облаците си изпредох риза,
откъснах обич и я масажирах,
Луната ми намигна много близо,

пресякох хоризонта на мечтите,
изкъпах се в морето на безкрая,
погалиха ме много нежно дните,
изпълних се със приказна омая

и тръгнах да те търся сред житата,
за първи път повярвал във доброто.
От чакане изгубих ссветлината,
но тебе все те нямаше. Защото.
Eдин много странен мъж

DEVIL_IN_HEAVEN

Момичета...  [cvetee] [cvetee]

Джулиано...  [gu6]
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...