Нощ-неверница краде съня ми

[Gentiana]

Пак осъмнах, мале.
Недоспала
нощ налива вино
в тънки чаши.
Зазорява.
Време за раздяла,
че от тази близост
май се плашим.
Тя ще стихне
на деня в прегръдка,
аз съня си
ще потърся бледа.
Вино гъсто -
дълга, сетна глътка
с билки самодивски,
с привкус меден,
да сладни, опива
и ме носи
до полята с
бели асфодели.
В сън ще ги
погаля среброкоса,
а лодкарят,
дяволи го взели,
нека гледа
гневно-вцепенено,
че отново
стари догми газя.
На ръба е
толкова студено,
там се сливат
обич и омраза.
........
Пак осъмнах, мале.
Ти, прости ми!
Дълги нощи,
дни - кобили луди.
С мислите си
мълком целуни ме.
Майчина целувка
сторва чудо.
http://www.youtube.com/watch?v=Ogh3GjpS07k&feature=related

[иринка]

 [heart__] [heart__] [heart__]

[Gentiana]

 [chatlove] [flyyy]

[SkitnicaVmoretO]

Прекрасно е...  [heart__]

[Gentiana]

благодаря ти, слънце  [inlovee]

[Lythenlaen]

 [cvetee]

[ranenia skorpion]

 Gentiana, винаги съм ти харесвал стиховете, защото знаеш всяка дума къде да я сложиш и как да я сложиш измежду другите, така че да се получи разкош цялото произведение [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]  

[Gentiana]

Благодаря ти, Радо!
Много се радвам, че думите ми отново са намерили място в нежната ти душичка  :)

[Gentiana]

[cvetee]

[dugaaaa]