Когато се събудя ...

[Gentiana]

Ти идваш тихо
с нежна асфодела,
докосваш с устни
малкия ми пръст,
пребродил си насън
Земята цяла,
дори за малко
минал си отвъд.
Да ми откъснеш
цвете снежнобяло...
Лодкаря как прелъга,
мълчалив
да те откара,
после върне,
дух във тяло?!
Във здрача вие
вятър жалостив,
пилее ми косите
и разказва
това, което ти
ще премълчиш.
Главата ти на
топлата ми пазва
на дъжд ухае...
Пак ли ще заспиш?
Недей, че утрото
тревите буди
да се умият в
изумрудена роса.
В кафето щипка
моя обич луда
разбърках ти
и чака ни денят
с проблемите
и трудните задачи,
с усмивки, гняв,
умора, суета.
Знам, мудно часовете
ще се влачат,
но пак ще ме
прегърнеш вечерта.

[BLUE_ROSE]

 [inlovee] [heart__]

[Gentiana]

 [gu6] [bear]

[Adri_ana]

Ммм, прекрасно! Чета го за кой ли път и нямам насищане, благодаря! Поздрави!

[Gentiana]

Много се радвам, че ти харесва  [inlovee]
[gu6]