Празнична вечер

[English Accent]

Обичай живота,
живей обичайки.

Бяхме у Боби. Той беше рожденика, и това представляваше повода, от който не се нуждаехме, за да се напием и повеселим. Дойдоха хора и след едночасовото чакане на ракията и свиване на трева, най-после започнахме. Чуха се около 2 весели неща, после безпричинен смях около 5 минути. Забихме и започнахме да се наливаме, за да не ни е срам, че няма какво да си кажем...Срам нямаше никой от нас, поне не от чашата, грозната си физиономия или от това какъв боклук е станал. Радето разчупи леда, като се захвана с късането на месото от бузите на Боби като някое мършаво злобно куче. Боби беше гълъб и разпери крилете си на фотьойла, като оголи гърдите си и се изпъчи мъжката, като си мислеше, че заяждането му е остроумие.
Мрязя ги тия вечери у Боби. Трябва да не забиваш, да не се размазваш напълно като Мал или като мен миналия път, а да се стегнеш и с достойнство и твърдост да изтърпиш няколко часа, а после да се прибереш с вид на отчаян човек.

Най-интересното или хубавото се случи в кенефа на Боби. Влизам там с една мисъл за любов към живота, внимавам да не стъпя в мокрото и...Излизам. Качвам се нагоре и осъзнавам, че заради такива вечери не харесвам България.
Вече съм свежарка. Метам 1-2 лафа, пия бира, пускам си "Lords of the boards", Боби го е яд, че с Данчо сме карали сноуборд без него, но не се заяжда...

-Ще ми дадеш ли плейстейшън-а да поразцъкам ? – пита Наско.
-А ти ще ми дадеш ли кредитната си карта, паролата и личната карта ?
Смях.
-Аз в кредитната нямам и стотинка...Мрън, мрън...личната...Мрън, мрън...
-ЕГН-то се съмнявам да са ти го сменяли.
-С това ЕГН си избърши...мрън, мрън.

Вечерите у Боби. Излизаме с Данчо и изминаваме поклащайки се 30 метра, които ни отделят от Ада, но той не знае това. На спирката си разделяме 1 открадната цигара...

-Утре ще гледаме детски у Боби цял ден. Анди ще си вземе видеото. Боби има много касетки. Ще пушим...
-Супер, викни ме, ще се напушим.

Вечерите у Боби...Дано не са много. От спирката до у дома са 20 крачки. Тогава си мисля, че мисля за нещо, а всъщност се клатя като зомби към леглото си.

Сутринта се събуждам и знам какво ще ни спаси. Онази любов към живота, която изпитах в кенефа на Боби. Ще пътуваме много, ще си помагаме, ще искаме всички да сме Спасители в ръжта, а после най-вероятно някой от нас ще се напие и ще изкочи от пътя, за да докаже, че може да промени нещо. Ще промени само мантинелата...Колко ще е красиво. Остарялата любов към живота е единствено любов по смъртта.

[chocolate_fairy]

Определено са ми интересни прозичните ти вдъхновения.

Успех със следващото, очаквам го :)