News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Жест

Started by English Accent, January 21, 2011, 16:14:12 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Print
Go Down Pages1
User actions

English Accent

January 21, 2011, 16:14:12 PM Last Edit: January 21, 2011, 22:09:29 PM by Gentiana
Арануш крачеше по брега на езерото. Обувчиците му затъваха в меката пръст. Наведе се и взе камъче. Огледа се. Езерото беше глътнало цялото небе, а по повърхността му бяха разпиляни неподвижни спомените за звезди и сребърната Луна, огромна и прилична на монета. Една комета едва не одраска плаща на водата. Арануш беше тук, за да каже само едно изречение.
Хвърли камъчето в езерото и един полукръг се усмихна към брега. Арануш се зарадва и продължи към падналото дърво със зеления мъх около него, на който толкова обичаха да лежат... Промъкна се тихо отгоре, но не искаше да я изплаши, затова се изкашля. Тя погледна нагоре и сякаш малко се успокои. Личицето и беше бледичко, а косата-светла.
-Здравей, Арануш. Ще останеш ли?
-Не, тук съм за малко. Искам да ти кажа само едно изречение.
Някъде изкряска птица и тревите се поклатиха от вятъра.
-Кристал, теб няма да те счупят, защото през теб небето се вижда по-хубаво.
Обърна се и усмихнат избяга.
Кристал дълго лежа върху мекия мъх. Изправи се, и реши на другия ден да попита Арануш как кара езерото да се усмихва.

..............
повторението отстранено   :)
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"

chocolate_fairy

#1
January 21, 2011, 16:37:02 PM
Храресва ми, има някаква особено усещане за носталгична романтика.

[cvetee]

Само тук имаш едно повторение: "Езерото беше глътнало цялото небе и по повърхността му, а по повърхността му бяха разпиляни неподвижни спомените за звезди и сребърната Луна, огромна и прилична на монета."
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Gentiana

#2
January 21, 2011, 22:10:06 PM
Красиво  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Attention

#3
January 22, 2011, 00:30:43 AM
 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Would you die for the one you love?

English Accent

#4
January 22, 2011, 10:36:25 AM
Благодаря  [lol]
... защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: "Аууууу!"
Print
Go Up Pages1
User actions