Когато животът ни беше offline

[Don_NUTSO]

СПОМЕНИ ЗА СВЕТА ПРЕДИ ВИРТУАЛА

Имало едно време -- когато нямало нито Интернет, нито Google, ни Facebook дори.

Тъмни времена били тогава и людете тънели в безграмотност (не си знаели нито PageRank-a, нито класирането в AltaVista) и се забавлявали -- горките! -- само офлайн.
Не само, че имали мноооого по-малко приятели, отколкото баба ти сега във Фейсбук -- но и всички те били реални хора (а не ресторанти или каузи) и се виждали с тях почти всеки ден. За да си разкажат някоя забавна история, да изпият по една истинска, потна бира или просто да помълчат заедно, загледани в отиващото си зад баира слънце...
Тежък бил животът на хората в онези времена. Налагала им се да превиват гръб над истински ниви, бразди и лехи. Което си е доста по-голяма хамалогия от кликането с мишката из FarmVille фермичката ви...
А на всичкото отгоре, не можели даже да си поръчат пица или суши от GLADEN.bg и се налагало да си готвят сами. (Даже Гугъл не знае истинския вкус на яйце на вестник, картофи, заровени в жарава или саморъчно изпечен шиш на лагерния огън...).
Животът в онези далечни времена всъщност бил толкова примитивен, че на хората им се налагало да правят реален секс -- а не през Skype или в някой чат. Естествено, това било съпътствано от цял куп проблеми -- не само венерически болести, бяло течение и странни обриви, но дори понякога и бебета! А сигурно се досещате, че по онова време дори не съществували и форумите на BG-мамите и на жените им се налагало да се учат на нещата от живота от майките и бабите си. А в крайни случаи -- дори от свекървите си.
Толкова изостанали били хората тогава, че се запознавали не в специализираните сайтове за запознанства (нямали, горките, нито Сладур.ком, нито Sibir.bg), а на реални забави (офлайн партита), купони и дори на кино. Естествено и киното им било примитивно -- нито било High Definition, да не говорим пък за 3D! Само в столицата тогава имало над 20 киносалона -- и нито един мол! Ужас...
Най-онеправдани обаче били децата. Нито една от играчките им нямала вграден Wi-Fi, нито собствен фен сайт, нито даже канал в Youtube, откъдето можеш да научиш как се преминава в следващото ниво...
И бедничките дечица трябвало да си играят със супер-примитивни джаджи, като ластик, топка, тротинетка или хвърчило...
А когато тръгвали на училище -- нямало сайтове с готови домашни, теми и реферати. И всичко това трябвало да пишат сами, но това не било най-страшното! Тъй като по онова време Мрежата била достъпна само за военните -- или пък въобще не съществувала -- всеки, който искал да намери някаква информация трябвало да излиза от дома си (независимо дали навън е адска жега или кучешки студ) и да ходи в някакви си библиотеки и да се рови там с часове...
По спомени на очевидци, библиотеките били прашни помещения, в които информацията не само била подредена в ужасно неудобен за сърчване вид, но и целият им обем данни рядко надхвърлял това, което днес се събира и на най-евтината 2GB-това флашка...
Накратко -- хората тогава живеели в ужасни мъки и животът им бил тежък, изнурителен и толкова безрадостен.
Но после Интернет навлязъл в живота ни -- а животът ни пък преминал почти изцяло във виртуалното пространство!
И само понякога... в сънищата на по-възрастните хора, които още помнели времето преди Мрежата... се промъквали откъслечни спомени за мириса на зелена трева... и вкуса на намазана с домашна лютеница филия...

Източник: http://blogatstvo.com/top/offline/

[finiv]

Чудесно е!!!

[reinbow]

Как бих искала да се върне онзи "примитивен" свят [sad3]

[kalista]

Най ми е жалко, че децата ми никога няма да могат да имат детството, което аз имах :((

[finiv]

Най ми е жалко, че децата ми никога няма да могат да имат детството, което аз имах :((

и аз така

[tonnny_bg]

Най-жалкото за мен е ,че децата ми даже не вярват че съм живяла подобен живот -с филията лютеница пред блока,с вечерите без ток ,когато си разказвахме истории ,с игрите на ластик и "Не се сърди,човече".Не вярват ,че сме живели така и сме били щастливи. [confused] А ние бяхме щастливи тогава,защото бяхме спокойни и имахме нужда от толкова малко. :)

[NoMore]

Аз имах късмета да сравня този преход!

[rockstar]

ествено, че децата ви също ще имат живот като този или хайде ако не децата ви то със сигурност внуците ви, статуковото не може да се задържи, ще настъпят промени, нова епоха ще дойде и така....

пък и това какъв живот ще имат децата, зависи и от цялостното възпитание на родителите, сега гледам има деца в детската градина които имат Жисиеми, най-вероятно и комп с нет имат и после сърди се че не излиза да играе, те на 8 ще открият порното, но такъв е животът (всяка неделя по БТВ)

[agressive_girl]

Най-хубавият период в живота ми! Липсва ми.  [heart__]

[Вятър]

Децата ни са това, което ние ги направим.

А времената се променят. Не може да се угоди на хората - ако нямаше всичко изброено винаги щеше да има една групичка от хора, които викат:  живеем " в нецивилизована държава", "комунизъм", " ниско ниво" , "не задоволяващ социален статус" и мнозина щяха да се чудят " това ли е България" . Хората все въздишат по миналото ... И по днешния ден утре някой ще въздиша.

Аз още ям филии с лютеница. И половината общежитие в края на месеца яде филии с лютеница.
И ходим в библиотеки. И о Боже, не снимаме, а седим там, четем и преписваме   [oops] И... и.... И...и. Така че стига с този негативизъм. Живота просто се завърта, едно се променя, едно умира, друго се ражда. От нас зависи да запазим хубавото и да не го оставим да си иде :)))))

[reinbow]

Ами честно казано не се сещам за нищо от последните 20 години, по което бих въздишала така, както по онези дни от детството ми... [mhmmmm] И почти нищо от тези новости, които се раждат не ме кара да се замислям, че е красиво, нужно или... Незнам...

[rockstar]

когато си била на 13 и по детството си не си въздишала
може би като станеш на 40 ще ти липсат сегашните времена

[reinbow]

Не мисля...

[chocolate_fairy]

http://www.youtube.com/watch?v=r_-AJr7ntVk

За всички с диагноза носталгия.

Като се заогледам назад, най-много ми липсват игрите с приятелите пред блока. Сега не върви някак да започнем да се дърпаме на Ура на пътя (въпреки че нямам нищо против), след като новите малки не го правят. Стоят до трафопоста. Чоплят семки (тиквени само ако имат повече стотинки), едно 2литрово шише с бира се търкаля между тях и си мълчат, докато от телефон се носи модерна чалга песен. Споменах ли, че измежду дузината от тях само две нямат проблеми с наднормено тегло? Как веднъж не ги видях да тичат?!  [oops] Няма да коментирам дочутите разговори. Срам ме е. На тяхната възраст аз не знаех повечето от тези думи какво означават. Е, радвам се за тях, развиват се. Порастват бързо, а какво правят след като станат на моите години, а още по-възрастни? Това никога няма да разбера. Те са други хора, различни от мен и всички, които познавам.

А за моите деца не се притеснявам. Със сигурност ще ги науча да играят на начертана дама с бобчета   :p

[reinbow]

А за моите деца не се притеснявам. Със сигурност ще ги науча да играят на начертана дама с бобчета   :p

Да, ти и аз ще ги научим, но си мисля, че ще се наложи да ги съберем да си играят заедно, защото техните приятели, впили пръсти в PSP-тата и заболи слушалки бълващи нещо, което и с много фантазия не може да се нарече музика, ще ги гледат като извънземни :)