Убежище

[Viki5]

Убежище



Кога ме захвърли в тази бяла болница и защо само моята стая е черна, така и не разбрах. Този зъл доктор ми има зъб, само мен тормози, а когато приключи с изтезанията, си мърда червените рогца от радост. Лукава усмивка се изписва на лицето му. Всеки път се чудя защо носи навсякъде със себе си този отвратителен тризъбец. Преди няколко дни докторът ми закова прозорците, върза ме за леглото и не иска да ме пуска. Изпаднала съм в някакво полу- будно състояние, в следствие от хапчетата, с които ме тъпче. Често се случва да получавам халюцинации, но понякога една се повтаря. Ти идваш да ме посетиш в бялата болница, в черната ми стая, протягам ръка да те докосна и ти изчезваш. Аз се стряскам, подскачам от ужас и след малко изпадам пак в обичайното си състояние. Не мога да разбера кога е ден и кога нощ, нали са ми заковани прозорците. Молих те да не ме захвърляш тук, но ти ме изостави. Тези ремъци, с които са вързани ръцете и краката ми много стягат. Привикнах към тъмнината и вече почти не виждам. Извади ме от тук!
-А ти коя беше? Приятелка ли? Не, не мога да се сетя.
Съзнанието ми се е превърнало в бяло петно, сякаш някой с гумичка е изтрил спомените ми. От време на време в главата ми се появява по нещо. Някой разговор, поглед, но после внезапно всичко се изпарява. Спомням си ясно само това, че извадих дълбоко от душата си една дълго пазена тайна и ти я разкрих, но каква беше тя, не си спомням, та тази тайна развали приятелството ни и ти ме захвърли тук. Виждам до себе си едно момиче, говори нещо, но аз не чувам. Злият доктор пак ме е затворил в черната стая и ми е сложил усмирителната риза. Съвсем слабо дочувам някакво ехо, което се носи из стаята или е само в главата ми, не знам.
- Тръгвам си - повтаря то.
А след това следва едно пронизващо и безгранично мълчание.
Студеният ти поглед е замразил тялото ми, не мога да се стопля, цялата треперя. Спя с отворени очи, губя се и не мога да се открия. Още малко и ще изчезна напълно. Дали някой ще ме намери?
И без тебе съм красива, не съм щастлива, но съм красива. Време е да избягам от бялата болница. Гадният доктор обаче е сложил камери навсякъде. Омръзна му да ме връзва за леглото и сега само ме гледа. Вече не пия хапчета, а паметта ми малко по малко се възвръща. С момичето от жълтата стая решихме да избягаме заедно, гадният доктор сега нея тормози. Не мога повече да те чакам, така или иначе няма да дойдеш.
Очите, дробовете, цялото ми тяло ликува от радост. Повече от година не съм излизала от бялата болница. С момичето от жълтата стая се настанихме в една къщичка точно срещу старата ми черна стая. Не си ходила да ме търсиш, знам нали по цял ден стоя и наблюдавам входа на болницата. Аз не изчезнах, но ти с всеки изминал ден заемаш по- малко място в мислите ми. Този път аз си тръгвам. Чуваш ли ехото в главата си или може би е само в червената ти стая, не знам.
Бялата светлина в тунела, обгръщащата ме тишина... Виждам се сякаш отстрани, как тичам по безкрайна зелена морава. Слънчевите лъчи разтапят замръзналото ми тяло. Косите ми- по- руси от преди, очите по- синьо - зелени, лицето по - красиво отвсякога. В средата на зелената морава си построих огромен замък. По дългите коридори съм окачила собствените си портрети, защото след всички тези години само аз успях да остана близо до себе си, приятелите ме изоставиха отдавна. Всичко захвърлих в миналото, взех само оня зъл доктор. Реших, че е време да си разменим ролите и сега е в излолатора с усмирителната риза. Гадният доктор си е направо за лудница. Обяснява ми, че бил Дявола и ако продължавам да го тормозя, щял да ме прати в Ада. Май днес съм забравила да му дам хапчетата, не знае какво говори. Аз бях вече в Ада, дяволът беше жена, но избягах и си построих Рай. Аз съм Господ, ангелите, архангелите, светиите, светиците, всичко!
Бялата светлина в тунела, обгръщащата ме тишина, усмирителната риза... Халюцинирам ли?

[chocolate_fairy]

Доста различно и особено живо. От самото начало до края не оставя въображението да се разсее.

Само трябва да бъде преместено в раздел литература. Там му е мястото.


Поздрави  [heart__]

[Gentiana]

 :flowers:

[Attention]

 [a taka] [ya yaaa da daaa]

[NoMore]

Wake Up