Махаяна

Started by `Fallen_Angel`, April 05, 2008, 22:03:38 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

`Fallen_Angel`

Махаяна /от санскрит – голяма колесница/ е най-голямото, наред с хинаяна, направление в будизма. Окончателното формиране на махаяна се отнася към първи век от новата ера и е свързано с имената на Нагарджуна, Асанга, Ахвагхоша. Разцветът на махаяна в Индия е в средата на първото хилядолетие на нашата ера. От Индия махаяна се разпространява в северните страни и се утвърждава в Китай, Тибет, Непал, Япония, Корея, Монголия и Южен Сибир , като получава название "Северен будизъм".

Развитието на махаяна е свързано с влиянието на будизма, от една страна, отначало брахманистко-ведийската, а след това индуистката култура, от друга – влиянието на културните комплекси на северните страни. Разцветът на махаяна съвпада с развитието на религията и философията на индуизма , в частност философията на Шанкара.

Махаяна се явява като развитие на основните концепции на хинаяна. Централната идея на махаяна е съвършено отрицание на релното проявление на битието: не само "Я" и свят, но и елементите – дхарм, от които те са образувани. Съществува Вселената, разбирана като цяло, където нищо не възниква и не изчезва , а господства една шуния, универсална пустота, изразяваща състояние на отсъствие на постоянно независимо начало във всичко, състояние на страдание и неоценяване на всичко съществуващо . Този абсолют се отъждествява с религиозната реалност от махаяна - дхармакая , тъждествен с нирвана, утвърждавайки еквивалентността на емпирическото битие и абсолюта, тъждеството на непроявеното и проявеното битие, нирвана и света, нирвана и сансара, т.е. иманентността на нирвана в света. Оттук понятието шунията се оказва, че означава състояние на простота, отсъствие на различие, многообразието на емпирическото битие, а понятието шуния представя намек за неизразимостта на това състояние на простота.

В етичен план особеностите на махаяна са подчертаване на активните моменти в будисткия нравствен идел на доброжелателност; общата доброжелателност се превръща в състрадание /каруна/ , преминаваща в идеал за деятелно служене ; свидетелство за това е появата на висшия идеал на махаянистите - бодхисатива , отказващ се от покоя на нирвана в името на помощта и за нейното достижение от другите . Този нравствен идеал е практическо изразяване на идеята за общата взаимосвързаност на всичко в абсолюта.

Буда от съвършен човек / в ранния будизъм и хинаяна/ в махаяна се превръща в свръхестествено същество. Развива се понятието татхагата. По нататък се развива космическата концепция на Буда, концепцията на трите тела / трикая/, централното място сред които е на дхармакая, символизираща учението на Буда, въплътено в общността на всичко съществуващо. Доктрината трикая се появява още в ранната махаяна, но придобива особено значение в късната махаяна и в тантризма.

В махаяна /в сравнение с хинаяна/ е снижено влиянието на закона за кармата на човека.

Най-значителните философски школи на махаяна са – Мадхаямика и Йогачара.

Махаяна дава основание за възникването на ред секти. Най-известната от тях е Дзен /в Китай я наричат Чан/ , възникнала е в Китай през 5 век. Днес е много популярна в Япония.

Сред основните текстове на махаяна, освен съчиненията с религиозно-догматично съдържание, са посветените на митологизирания образ на Буда и текстове с философско съдържание: Праджнапарамита- сутра, Мадхаямика-карика Нагарджуна.

Числеността на привържениците на махаяна в края на 20-ти век е около 140 милиона.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]