Луната ни е вместо нощна лампа

[djuliano]

Полегнали на сянка на Венера,
разхлаждащи се с марсианско вино,
забравили, че тъжни бяхме вчера
и също, че животът ни премина,

въздъхваме щастливи и се смеем,
Галактиката страшно ни се чуди,
защото ние също ярко греем,
изхвърлили проблеми и заблуди,

преливаме се пеещи в безкрая,
един квазар учуден в нас се взира,
за наште чувства нищо той не знае,
от нашта обич нищо не разбира,

а ти и аз, внезапно преродени,
избавени от всички земни трампи,
обичаме се, светли, възхитени,
Луната ни е вместо нощна лампа...