Страхът...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Отворен прозорец. И въздухът - тежък,
едва изкатерва перваза.
Безсъние ноктите реже си.
Дъжд стърже със зъби паважа.
Проскърцват вратите. Часовници щракат.
А времето киска се под светофара.
Часовоят по фаса си смерва ме:
"Закъсня... Закъсня... Закъсняваш!"
Клаксонът свири. Пищят колелата.
Раздирам пространството с мисъл.
Страхът ми - надвиснала черна грамада -
най-малкия звук е притиснал.!!

[mariana_fairy]

Познавам го добре...  [heart__]

[djuliano]

Ето,страхът ти, лъжлив като истина,
скача във тебе и злобно се киска,
твоята лодка потъна на пристана,
зло отчаяние пак те притиска,
тръгват си вече пребити илюзии,
смешно подскачат изпрани копнежи,
твойта любов е изцяло в контузии,
стара, безлична, гнездо на бодежи,
твойта надежда, отдавна замръзнала,
цопва сърдита и грозна зад кея...
скучна, безлична, сама си омръзнала,
ти си вампирка, макар да бе фея...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

Когато бъдещето ти изскочи ненадейно,
не му се противи, а го поискай.
Безсмислено е да си го превеждаш -
без друго мислите ти в него все се плискат...
Прегръщай го и направи го свое,
целувай, докато трепериш с устни.
Страхът е преходен. Като бодежът,
от който сещаш се, че то ще бъде вкусно...
Влюби се в него. Чак до безобразие
и нека всички се огледат в тебе -
посмял да си повярва на фантазията,
повел ни смело
къмто ново време...

[djuliano]

Отново ме погалваш с топли думи,
за бъдещето ласкаво нашепваш,
животът ти изглежда сладко - румен,
внушаваш ми, че ще го сграбча в шепа,
но въпреки красивите ми чувства,
затоплящи приятно мойта зима,
и нищо че владея туй изкуство -
макар далече, в мене да те има,
поглеждам изпод вежди много тъжно
и се сбогувам с болните химери,
ще мина от симид на хляба ръжен,
и  с спомена за тебе ще вечерям...