По тъмни пътеки пристига невчесана нощна тъга

[Gentiana]

      meteor&Gentiana

Със никой не ми се говори,
за нищо не искам да знам,
вратата пред мен се затвори,
останах във тъмното сам.

И кучета дъвчат копнежа,
довчера кат облаче бял,
днес смачкан и жалък. Небрежно
овалян във мократа кал.

Не искам дори и да чувам,
че трябва да гледам напред,
любовта си от мене ревнувам,
щом не я давам на теб.

Ръми и е толкова късно,
а да съмне не искам. Горчи
утайка от спомени мръсни.
Вземи си ги. Хайде, върви!

Отново чувствам живота,
как оставя грозни следи,
превръщайки даже робота
от стомана в горчиви сълзи

и тази промяна нарязва
последните сили у мен,
а болката вляво подсказва-
не вярвам във утрешен ден.

Сърцето остана самичко,
понасяйки тази злина,
да носи във себе си всичко
и чувства, любов и вина.

Сърцето, сърцето, сърцето-
часовник без пясък. Мъгла
покрива днес всичко, което
бе някога наше... Съдба.
http://www.youtube.com/watch?v=THL6yWFf5-s&feature=player_embedded

[Attention]

Знаеш мнението ми за този стих... Просто сте невероятни... Поклон  [heart__]

[Gentiana]

Благодаря ти  [heart__]
Реших да го споделя и тук...

[BLUE_ROSE]

Невероятно красив стих !  [heart__]

[Gentiana]

Много се радвам, че ти харесва  [inlovee]
[gu6]