Обичам те

[krasimir]

Дъхът ми спира.
Обичам те.
Такава, каквато си,
шепа любов ми е достатъчна,
за да бъда със тебе щастлив.
И ръката ми търси
твоята ръка,
в тъмнина.
Очите ми те търсят
стопи се в мрака,
като призрак,
със черна рокля.
Вървя
не знам накъде отивам,
чакам те  все още..
със протегнати.. ръце.
Не мога да спра да те обичам,
дори и след.. смъртта.

[dodic]

 [a taka] [a taka] [a taka]

[Gentiana]

Смъртта е до мен... Красива е.
Между мене и тебе стои в нощта.
Искаш ме, но е късно.Нейно право е
да ме има. Аз съм нейна сега.

Обичай ме, по - силно от всякога.
Любовта ти е цвете.С мен ще го отнеса
там, където ти не си бил никога.
Където отива сега моята душа.

Призрак в черна рокля до теб мълчи.
Нежно през теб преминава. Не се плаши.
Ще се свие в сърцето ти.Там го съхрани.
Някой ден, в друг живот ще ме догониш ти.

[krasimir]

Защо съдбата пак ни разделя,
смъртта студена, е между нас.
Безпомощно с ръце те стискам,
очите ми се пълнят със сълзи.

Прекалено много те обичам,
не искам да те пусна, остани.
И да не искаш, ще те последвам,
недей казва нищо, замълчи.

Кръвта ми топла с твоята се слива
телата наши прегърнати изстиват,
посрещаме смъртта.. красива.

Последна нощ е, и звездите плачат,
затварям бавно очи. Прости ми.
Във другия  живот.. ще те намеря,
нашата любов.. да продължи.

[Gentiana]

Вече съм там-отвъд.Кой казва че е страшно?!
Виждам красива градина с много цветя.
Паяжина с росни капки в ъгълче прашно.
По килим от рози стъпва моята душа.

И ти си тук. Изглеждаш ми някак различен.
В очите ти свети такава светлина,
от която музика в някакъв стил нетипичен
на ноти бели се разсипва в мен.Красота.

За любовта място и време нямат смисъл.
Навсякъде тържествува. Тя е една.
Да сме заедно и в смъртта ни е орисал
някой горе , който ни чака с усмивка сега.