Край реката седнах и заплаках (... виновен е Коелю)

[Gentiana]

Реката,
която отнася
опадалите спомени,
като странни листи
на едно есенно дърво,
провира пръстчета
в шепите на
долини слънчеви...
Циганско лято.
Ах, защо така
тежи!

[mariana_fairy]

Хареса ми... а и Коелю макар, че името му често се преекспонира има на какво да ни научи, точно тази негова книга ми допадна. Браво  [heart__]

[Gentiana]

така е
Благодаря ти  [inlovee]