Безсъние и локвичка тъга

[Gentiana]

Вълната ли съня ти разпиля,
оназ капризната
със дъх на жарко лято
във капчиците хладни?!
По брега
пълзят назад
две рачета.
Сърцето
е раковина с остри
ръбчета тъга.
Шуми морето на
безсънните ни нощи
и търсим се-
два гларуса в мъгла
изгубили се.
Искаш ли ме още?
Или догаря - вощеница
любовта
и призракът на
нервното ми тяло
я носи и топи се.
Светлина
тъй анемична,
че се спъвам...
Черно.
Бяло.

Вълната ли гласа ти
разпиля?!
И ехото ми връща
само ноти.
Ще мога ли със тях
да съчиня
за двама блус?
По-скъп от 100 животи
проблясва миг
и сляпата луна
в очите си
ревниво ще го скрие....
Оби....
ччччччч...
ам....
Срив.
Внезапна тишина.
Вълна бездушна
бряг рушащ се
мие.
http://www.youtube.com/watch?v=4PD_yqWVENM&feature=related