News:

Моля, когато пускате произведения, които не са ваше лично дело, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО упоменавайте автора или, ако е неизвестен, източника, от когото сте го копирали!!!
Не нарушавайте закона за авторско право, присвоявайки си произведения, представяйки ги като ваши творби!!!

А нощите са потни и ....

Started by Gentiana, August 15, 2010, 14:33:06 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

А нощите са потни
и намусени,
като презряващи,
безлични домакини,
оставящи лицата си
износени
на тоалетката
пред огледалото,
с грим фино
замазващи
гримасите и злобата,
с която се замества
тъмно минало,
и зее през отворите им очните
онази пустота
на кръв изстинала,
която те поглъща и изплюва
отвъд чертата,
теглена от Времето.
Там няма жега,
но миражите са истински.
Затвориш ли очи
покълва семето
на черен мак.
Надрусано бълнуване-
объркваш блатото
с небето номер седем
и смееш се...
Безумно, диво...
Лятото
се люби с нощите
и хич не им и дреме.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

navajo

А утрините са безумно сини
достойни
за изминало безвремие....

поздрав

Gentiana

И дните ни нанизват
сълзи - бисери,
в смола затворени са
паячета нежност,
продават ги-
реликви за надежда...
Как вярваме във
чудеса измислени...

Радвам се, че се отби отново, сине на Ветровете   [inlovee]
[gu6]
Идвай по-често!  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Unforgotten`feeling`f

А вечерите са забрава-
удавени в чашите спомени
Непознати лица и поквара,
сълзи тихо проронени.
Календарът отдавна е скъсан.
И прашни са всички часовници.
Да си щастлив за жалост е късно.
Всичко е вино.Лъжи.И любовници.
~Time now to spread your wings, to take to flight.Aim for the burning sun.

Gentiana


Следобеди...
пълни със прах и
вина ...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

mariana_fairy

Душата ми легло ти беше...

momo752

"Нужна е смелост, за да продължиш, когато смисъла на живота ти си отиде..., но още повече е нужна, за да го пуснеш да си отиде. Няма начин да намразиш някой, който си обичал истински просто, защото омразата не може да замени нещо вечно, истинско... Най-добрия да осъзнаеш колко силно можеш да обичаш даден човек е да го загубиш и да го получиш отново, но цената за това е повече от висока..." - drums

agressive_girl

Quote from: Gentiana on August 15, 2010, 14:33:06 PM

(...)
и зее през отворите им очните
онази пустота
на кръв изстинала,
която те поглъща и изплюва
отвъд чертата,
теглена от Времето.
Там няма жега,
но миражите са истински.
Затвориш ли очи
покълва семето
на черен мак.
(...)


В по-особено настроение съм в момента и тази част... ме разплака.
Странна и неочаквана е (може би) реакцията ми за теб, но държа да знаеш, че си П Р Е К Р А С Н А!
  [heart__] [heart__] [heart__]
Небето е мое. И аз му принадлежа.

Gentiana

wowwww  :)
не вярвах, че точно този ми, малко груб и циничен [shame] , стих ще се хареса ... , но много се радвам, че сте отделили от времето си да го прочетете и споделите емоцията му.
Най-искрените ми благодарности !  [heart__] [heart__] [heart__]
Сълзите, agressive_girl, понякога са полезни, за да свалим напрежението и да отмием някой тягостен кофти момент, но не искам да плачеш.
Хайде една гоооооооляма усмивка, която да ги изсуши  
и нещо за повдигане на настроението  :)
http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=452588&code=623a7cc23b427df9e5c42d3e37e84e2fffafb56b
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.