Мастило с цвят на кръв

Started by Gentiana, August 15, 2010, 01:16:39 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Не мога да бъда добра.
Изплаках си всичките сълзи.
Днес зная било е игра
и обич наужким. На възел
завързани гнили конци
нима ще закърпят сърцето?
От слънце и дъжд се протри,
продра се платът на небето
и черната кожа на нощ,
измамна и сластна кокотка
проблясва и реже- тъп нож.
В мен съска изритана котка.
Върви си, не идвай сега,
че с нокти ще пиша по тебе
онези безумни писма,
в които май Дяволът дреме
и чака да трепнеш с душа,
да влее отровните капки
на обич, сестра на Смъртта,
отровни, но толкова сладки.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

NiksY

"Но аз, беднякът...
имам само своите мечти."
"Ще разстеля мечтите си пред твоите крака."
"Пристъпи нежно,...
защото стъпваш в моя блян."

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.