Поезията като творческа еякулация

[djuliano]

Сред толкова много поети и поетеси, запълващи сайтовете и стихосбирките, претендиращи, че са носители на красотата, ужасно малко осъзнават истинската същност на Поезията. Огромната част я възприемат като претенциозно охкане и ахкане и не виждат по-далече от носа си, не по-малко са изсмукалите от пръстите си кухи метафори и епитети, а немалко, и тук има ярки примери за такива "поети", приемат буквално всичко написано, точно като децата до 5 години.
Поезията не е  просто пресъздаване на преживяното - лексикон, репортаж или мемоари. Нелепа е ширещата се представа, че само ако лично си изпитал нещо, трябва да го опишеш. Шедьоври са създавани от автори, които никога не са се докосвали до написаното, а са си го измисляли, защото Поезията е Творческо пресъздаване на живота. Единици надскачат собствения си ограничен свят, поглеждат по-далече от носа си и не се взират в собствената си персона, представяйки си, че са преродената Багряна. В основата на Поезията е хаосът, както и изобщо на света, специална наука, синергетика, го изучава, още Ницше го отбеляза в " Така каза Заратустра" , и тия, които се ровят да търсят вечни истини, са объркали тотално нещата. Поезията е стихия, трябва да се отдадеш на мощта й, а да не търсиш сърф, с който да пориш вълните, грандиозна морска буря, която някои "поети" измерват с капкомер.
Когато създаваш Поезия, ти превръщаш разкъсващата те творческа енергия в животворна сила. Тя те довежда до екстаз, разкъсва те отвътре, заплашва да те взриви, и  ти просто я изхвърляш, изпразваш се от нагнетената творческа маса. Да напишеш стих значи да еякулираш, да изхвърлиш обладалата те енергия, да изживееш прекрасен духовен оргазъм.
А огромната част от "поетите" възприемат поезията като бебе в епруветка...

[rockstar]

TRUE TRUE

иначе хората с фантазия на сапун
кво е това нещо ще ми пишете вие неща, които нито сте видели, нито сте чули, нито сте прочели, въображението веднага да се окове във вериги, пишете само реални неща, те ИСТИНСКИТЕ неща от живота, всичко останало е дъръ бъръ 100 чадъра