В косите на вятъра заплетена нежност повяхва

[Gentiana]

Върви си по пътя, странниче....
Само за миг ми откри лицето си. Само за миг докосна моето. Дамгоса кожата, изгори и омагьоса. Но слаба бе магията и силна отровата. Върви, че мракът е гневен и в сърцето му се раждат бури. И докато се гърча, умирайки, за да се родя отново(че нямам право да си ида, преди да ме повика на обяснение Онзи горе...), ти върви, не се обръщай (знам, че не съжаляваш), набери си беладона и мащерка,розмарин и тинтява да те пазят. Совите послушай, вятъра сложи си в джоба. Вместо камъче за късмет... Само недей го слуша, когато зашепти моето име,когато завие и заплаче.
Има блата, в които цъфти зараза, има брегове, на които губиш себе си и душата ти тръстиките разнищват и заплитат като паяжини, за да те уловят и заробят. Затвори очи, когато край тях преминаваш и слушай гласа на Гордостта си.
Тя ще те върне в дома ти.
Не те ли боли сърцето, странниче?
Отрежи болката и изхвърли я в реката, която спомените ни отнася до Мъртвото море на несбъднатите желания.
После... кротко, тихо заспивай.

http://www.youtube.com/watch?v=yOaoUx0Mc0Q

[NoMore]

като момент на безнадеждно лутане в мисли, в рамките на 1 секунда, която ти се струва 1 час :)
Интересноо е.

[Gentiana]

 [inlovee]